Как се разпространи християнската вяра през първите векове след смъртта и възкресението на Исус?
Основният начин, по който се разпространяваше вярата, беше чрез дейността (делото) на апостолатите – мисии, организирани от хора, призвани и „екипирани“ от Исус да разширяват Неговото Царство на земята.
Човешките институции са механизми, създадени от хора, с цел налагане на човешките закони.
Не е добре Църквата да се превърне в институция и да бъде движена по плътски начин. Тялото Христово би трябвало да бъде жив организъм, семейство от семейства, а не религиозна институция.
В началото на християнската епоха единствената „институция“, която Исус постанови, беше апостолското призвание. До идването на Исус Христос, в епохата на Моисей, имаше три основни призвания, или „институции“, чрез които Бог говореше на Израел и извършваше Своята воля: свещеник, пророк и цар. Взаимовръзката между тях беше почти винаги сложна и изпълнена с напрежение.
Исус постанови ново призвание, или „институция“ на земята – тази на апостола
„През ония дни Исус излезе на бърдото да се помоли и прекара цяла нощ в молитва към Бога. И като се съмна, повика учениците Си и избра от тях дванадесет души, които и нарече апостоли.“ Лука 6:12-13
Апостолатът е едновременно задачата (мисията), дейността и позицията, които Исус дава на избрани от него съдове, за установяването на Неговото Царство на земята. В сравнение с това, което знаем за дейността на останалите апостоли, Апостолатът на ап. Павел е най-добре описан (в Деяния на апостолите). За него и неговата дейност знаем най-много, но има и други източници, които ни разкриват подобна картина и за пост-апостолската ера. Когато говорим за пост-апостолска ера, става дума за ерата след смъртта на първите 12 апостола. Апостолската дарба и дейност обаче винаги са били присъстващи в историята, най-често в конфликт с религиозната или светската система, или и с двете едновременно.
„…И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят. Така църквите се утвърждаваха във вярата и от ден на ден се умножаваха числено.“ Деяния 16:4-5
Този стих ясно разкрива дейността на един апостолат, в частност на този, воден от ап. Павел. Но подобна дейност може да се види и на други места и през други епохи на Ранната Църква до IV век.
Апостолската мисия налага определен режим на мислене
Исус е Главата на Тялото. Той дава директивите за това къде, какво, кога и как да се основе колония, която живее и действа под Неговото водителство. В ранната епоха на християнството, сформирането на нова „църква“ беше въпрос на „мисия“. Апостолски „екипи“ – апостолати, водени от старши апостол, заедно служеха за сформирането на нова колония, „църква“, в даден град. Тази нова „колония“ или „мисия“ („база“), беше общност, която живееше в града и в културата, където се намира, но следва принципи, манталитет и начин на живот според учението на апостолите.
„…предаваха им наредбите, определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.“ Деяния 16:4
Останалата част на това поучение можете да гледате тук: Апостолска мисия: режим на мислене
