“Людете, които седяха в тъмнина, видяха голяма светлина и на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях изгря светлина“. Матей 4:16
България няма нужда от още една „църква“. Балканите нямат нужда от още една „църква“. Европа няма нужда от нови „църкви“. Светът няма нужда от повече „църкви“.
Голямата нужда на света днес е от голяма светлина!
Исус дойде да донесе на Израел голяма светлина. Това беше предсказано от пророк Исая 800 години преди да се появи Обещаният!
Когато Исус се появи на историческата сцена, Израел имаше своите религиозни институции.
Храмът в Ерусалим, граден за 46 години от Ирод, беше грандиозен проект, който имаше за цел да спечели благоволението на религиозната институция на първосвещеника и произхождащата от него свещеническа класа.
Затова юдеите рекоха: За четиридесет и шест години е бил граден тоя храм, та Ти за три дни ли ще го издигнеш?“ Йоан 2:20
Осигурявайки си подкрепата на първосвещеника и свещеничеството, Ирод знаеше, че си осигурява социална стабилност. Евреите получаваха това, което бе най-важно за тях, а той получаваше това, което беше най-важно за него: властта, непредизвикана от съпротивата срещу Римската империя.
Единствените проблеми за Ирод биха могли да възникнат от Зелотите, за които беше по-важна националната свобода от храмовите празненства.
Тази сложна обстановка пророкът описва като като състояние на „мрачна сянка“ – бляскав храм, но неносещ духовна светлина.
Исус никога не потърси одобрението на религиозните власти и авторитети по Негово време. Нито го получи. Всъщност, основно те бяха тези, които съзряха в Него заплаха и конкуренция. Самораслият равин от Назарет, Който се занимаваше с лечителство и изгонване на демони от хората. Дърводелецът, Който вдъхваше доверие и печелеше сърцата както с това, което казваше и начина, по който го казваше, така и с това, което не говореше и не вършеше.
Като символ на смирение, Исус прие кръщение с потапяне във вода от своя братовчед Йоан и така демонстративно се разграничи от официалните религиозни авторитети, както и от самата система.
Изучил древната Тора, закона на Моисей, историята на Израел и пророците, Той говореше с власт, която извличаше от Писанията, а не от одобрението на Синедриона (авторитетна религиозна институция в онези дни).
Другата важна институция по онова време беше синагогата, възникнала след просветителското движение, водещо началото си от свещеника Ездра.
Мрачната сянка обаче не можеше да бъде разсеяна нито от храма, нито от синагогите.
България, и дори може да се каже християнският свят днес като цяло, живее в мрачната сянка на твърде много неща:
- Безбожие (безразличие към християнското наследство, мисъл, вяра, мироглед, култура и принципи на живот).
- Комунизъм (носталгия по комунистическото минало и отказ от пълно скъсване с миналото и пречистването на страната от остатъчните форми на тоталитаризма. Дори обратното, наблюдаваме ренесанс и реставрация на културата и духа на комунизма).
- Псевдо-национализъм (безсрамно обвързване на патриотичните чувства на хората с комунистическата идеология и култура).
- Путинизъм (възхищение и готовност за влизане в съюз с един от най-опасните реставратори на съветизма като култура и дух).
- Материализъм – болезнено преследване на успех и материално благосъстояние.
- Склонност към окулт, безразборен секс и начин на живот, повлиян от наркотици и злоупотреба с алкохол.
- Корупция на всички нива – пословична липса на законност на всички нива в обществото. Корупцията е вече начин на живот.
- Провал на религиозните институции.
България живее в мрачната сянка на всички тези и други злини. Религиозните институции не са източник на промяна, поне не са били през последните близо 30 години на относителна религиозна свобода.
Ето затова България и светът нямат нужда от още една „църква“!
Това, което сме наричали „църква“ и което сме правили вече толкова години, явно не действа. Ефектът от днешното християнство по никакъв начин не може да бъде оприличен на Голяма Светлина.
Ако Голямата Светлина, която е Исус Христос, можеше да изгрее чрез дейността на религиозните институции и организации, досега щеше да е факт.
Вместо това сме свидетели на пълното вглъбяване на т. нар. „висш клир“ в неговото собствено съществуване, свеждащо се до усвояване на имоти, активи и сектори от религиозната икономика. Не само това, но по думите на един почтен православен свещеник и съпругата му, които с болка споделиха своята лична история с мен преди 1-2 месеца, висшият клир вече дори парадира с хомосексуалния начин на живот и развратеност.
Официалната протестантската църква отказа да заеме ясна позиция срещу изобличените пастори-агенти, ръководили църкви и деноминации вече години наред. Така тя изписа „Ихавод“ и върху своя храм. Много от нейните млади хора са вглъбени във вътрешната си църковна субкултура и все още бленуват за това как ще дойде някой велик проповедник и ще направи поредната евангелизация, която ще обърне България.
Повечето хора и културата като цяло не чуват много за дейностите на католическата църква в България, които са актуални за ежедневието на хората.
Това не е отрицание на заслугите на обикновени хора от различните вероизповедания, или дори служители, които са правили жертви години наред с цел да донесат духовната светлина на Исус до това поколение. Не съм черноглед и съм благодарен за усилията както на български църкви и техните помощни организации, така и на чужди такива, които скромно и без много шум са давали своя принос за възстановяването на народа ни след опостушителните 45 години комунизъм.
И въпреки това, колцина биха оспорили факта, че България все още не е видяла Голямата Светлина, която видяха хората, при които отиде Исус, когато беше активиран в Своето служение.
Напротив, днес сме стигнали до там, че мигранти и хора от всякакви други нации носят учения като Исляма и други демонични религии и окулт, които допълнително унищожават християнското свидетелство в нацията.
Лутаме се в мрака и ако не бяха неколцината светещи отделни личности, организации и движения, включително хора от различните църкви и вероизповедания, за земята ни наистина щеше да се каже, че е земя на „люде, които седят в тъмнина“.
Време е! Не за нови „църкви“, а за Голямата Светлина на Исус, която да прониже мрака – който има уши да слуша, нека чуе това слово! Който е вързан в горчива завист, няма да чуе и ще хули! (Деяния 8:23)
Голяма Светлина проби пелената от мрак, в която се бе изгубил и Савел, който стана Павел
Днес имаме нужда от това да видим такива обръщения, изцеления и освобождения – неоспорими, реални и трансформиращи!
И на отиване, като наближаваше Дамаск, внезапно блесна около него светлина от небето.“ Деяния 9:3
Георги Бакалов
Източник: www.apostolos.bg
