Това назидание е част от поредицата [#35ДниНаОткровение], която има за цел да разясни в по-голяма дълбочина същността на **Хартата на Християнски Център Прелом. **Можете да следите тези публикации и във Фейсбук, под хаштага [#35ДниНаОткровение]
Скоро слушах невероятната история на един военноморски пехотинец от армията на Съединените Щати. След като приключва с армията, той става предприемач, започва нови бизнеси и става бизнес консултант. Днес помага на компании и организации с идеална цел – да заимстват от принципите на обучение в армията, за да изграждат по-добри екипи, а оттам и по-успешни организации, които да постигат по-високи резултати.
Едно от нещата, които той сподели за начина на обучение на пехотинците, е следното: най-важните пехотинци от всички останали са двама: този отляво и другият отдясно на теб. Има 200000 военноморски пехотинци (или нещо подобно, не си спомням точната цифра), но най-важните от всички останали са тези, които са до теб в битката. Това е поуката от цялата тази история.
Винаги съм вярвал в този морален кодекс на лоялност. Така е и в Тялото Христово. „Тялото Христово“ спира да бъде абстракция тогава, когато разпознаеш, че Бог, Който поставя частите в него, те постявя в живота на други хора, които споделят същата вяра. Той поставя определени хора и в твоя живот. Начинът, по който ще се отнесем именно към тези непосредствено близки за нас взаимоотношения, показва как се отнасяме към „Тялото Христово“.
Местното събрание е семейство от семейства. Не само това, но Бог поставя в семейство сираците.
Отец на сирачетата и съдия на вдовиците е Бог в Своето обиталище. Бог настанява в семейство усамотените; извежда в благоденствие затворниците; а бунтовниците живеят в безводна земя. (Пс. 68:5-6)
Бог е Този, Който желае да сформира всяко Тяло като семейство от семейства. Той прави това като влага Своето сърце на Баща в избрани от Него съдове и чрез тях предава това и на други. Така се оформят културата, духът и средата на едно събрание като семейни. Именно в семейство желае Той да доведе самотните.
Това, което богословите наричат „универсалното“ Тяло Христово (т.е. всички вярващи в Исус по целия свят), започва с човека до теб отляво и отдясно. Започва със семейството до теб отляво и отдясно.
Обичай ближния, както себе си – това е втората Голяма Заповед, която Исус ни остави – един синтез на шест от десетте Божии заповеди. Тези от I до IV се занимават изцяло с взаимоотношенията между човека и Бога, останалите шест засягат взаимоотношенията на човека с друг човек в светлината на предходните четири.
Всеки от нас става част от Тялото Христово чрез покаяние и приемане на нов живот от Бога. Но не всеки разпознава Христос и Тялото на Христос у ближния си, у човека до себе си или дори у дадено семейство, което е близо до неговото.
Когато разпознаем огромното значение, което Исус влага в живата връзка между вярващите, тогава у нас идва респект едни към други, идва страхопочитание към Бога и стремеж да се справим добре с това да сме „ближни“. А ближен означава „човекът, който е най-близо, непосредствено до теб“, нали така? Добрият самарянин разпозна Бога у пребития край пътя. Фарисеите разпознаваха Бога само в храма в Ерусалим, затова и бяха забързани натам.
Бог никога не е имал предвид неща като „Тялото Христово“ да се превръщат в поетична абстракция или религиозна институция. Тялото Христово са хората, които Той поставя в живота ти и онези, в чиито живот Бог поставя теб – приемайки това и посвещавайки се едни на други, ние наистина ставаме част от едно „универсално“, ерго световно семейство, което не познаваме, но знаем, че е там. Милиони хора, които най-искрено ходят в същността на тези принципи и в учението на Исус – хора, с които един ден ще споделим вечното щастие да сме заедно с Бога на Небето завинаги.
Каним ви да се абонирате за нашия мейлинг лист, ако желаете да ви държим в течение на всички нови материали по темата.
Георги Бакалов
Основател, Християнски Център Прелом
