Това назидание е част от поредицата #35ДниНаОткровение, която има за цел да разясни в по-голяма дълбочина същността на Хартата на Християнски Център Прелом. Можете да следите тези публикации и във Фейсбук, под хаштага #35ДниНаОткровение.
Писанията са всъщност една уникална компилация от 66 книги, писани в продължение на 1500 години. Няма друга такава Свещена Книга на земята. Освен че е най-продаваната книга на всички времена, Библията е неповторима и уникална като форма, съдържание, послание, стил и история на своя произход.
И въпреки това, в търсенето на божествени истини, е лесно човек да загуби ориентация. Лесно е човек, или цяла богословска школа даже, да се впусне в абстрактни тълкувания, акцентиране върху детайлите, докато се пропускат основните истини, принципи и послания.
Когато се казва, че вярващите от Ранната Църква пребъдваха в „учението на апостолите“, какво всъщност означава това? Кое беше това учение на апостолите?
Когато Исус дава заръка на Своите апостоли да предават Неговото учение на всичко хора до края на света и да кръщават във вода чрез потапяне тези, които са ги приели, кое е това учение?
Написани са тонове богословска литература през вековете, все в опити на хората да разберат учението на Исус и да го предадат на хората в този свят.
Но как да отсеем важното? Как да не се изгубим в този обмен, в това богатство на духовни истини?
Исус синтезира всичко по следния начин. Струва си да обърнем внимание на този изключително важен момент от Неговото служение:
„И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
А Той му рече: „Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“. Това е голямата и първа заповед. А втора, подобна <на нея>, е тая: „Да възлюбиш ближния си, както себе си“. На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.” Матей 22:35, 37-40
Прочетохте ли тези стихове внимателно? Ако не, отделете време, изключете телефона си, идете някъде на много тихо място и спокойно, бавно и внимателно ги прочете много внимателно. Не прибързвайте да си вадите заключения. Нека думите отекнат във вас. Нека се уталожат в духа ви. Нека се слеят със съзнанието ви. Нека изгреят, както слънцето изгрява сутрин – бавно, величествено, смиряващо всяка жива душа по целия свят. Нека огреят целия ваш свят и житие. Нека разсеят всяка сянка на съмнение във величието на Създателя и Неговия Избраник. Нека разтопят и осветят всяка корава, студена и мрачна част от вашата душа.
Представям ви… централната, основната, велика истина на Исус – не само в миналото, но и завинаги, за вечността! Този свят ще премине, но тази заповед няма да премине.
„Да възлюбиш Господа своя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум“. Това е Голямата и първа заповед.
Колко лесно църкви и деноминации измислят традиции и правила, които свеждат християнството до списък, който описва какво може и какво не може да се прави, или дори да се мисли и говори. Колко лесно ние, хората, пропити с чувство на вина до мозъка на костите си, искаме в нашата си човешка сила да се самоизкупим пред Бога, да изстрадаме нашите си неща, да му върнем дълга… да правим това или онова.
Ето, дори онези, които бяха свидетели на изливането на Духа за първи път, инстинктивно започнаха да питат какво трябва да сторят, за да намерят милост пред Бога.
„Като чуха <това>, те, ужилени в сърцата си, рекоха на Петър и на другите апостоли: Какво да сторим, братя?“ Деяния 2:37
Това, което Бог ни говори, и това, което се очаква от нас като приели вярата в Исус, като познали неговата спасителна сила, е на ПЪРВО място да приемем Неговата любов. Хора, които не са приели и разбрали Неговата любов, няма как да възлюбят Бога с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум. Хора, непросветени, невежи, нежелаещи да разберат кой е Бог и какво е направил за нас – човеците, няма как да Го възлюбят.
Суеверните хора също вярват в нещо. Но не обичат това нещо с цялото си сърце и с целия си ум. Демоните също „вярват“ и дори „треперят“, казва апостол Яков.
„Ти вярваш, че има <само> един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.” Яков 2:8, 12, 15, 19
Ето обаче какво отличава вярата на боголюбците от „вярата“ на демоните.
„Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които са сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на Царството, което е обещал на тия, които Го любят? Обаче, ако изпълнявате царския закон, според Писанието: „Да обичаш ближния си като себе си“, добре правите” Яков 2:5, 8
Законът на Царя е да обичаме ближния, както себе си. Ето отново учението на Исус, предадено от Неговите апостоли: приеми Божията любов, възлюби Бога, възлюби ближния си. Нашето намерение и желание е да бъдем хора, основно посветени на това да бъдем намерени обичащи Бога с цялата си сила, ум и душа. И ближния, както себе си. Това е същността на християнството.
Исус синтезира целия Закон, цялата Тора, в тези две заповеди. Защо ние да правим нещо различно? Това е, което сме ние и което смятаме да бъдем завинаги.
Каним ви да се абонирате за нашия мейлинг лист, ако желаете да ви държим в течение за всички нови материали по темата.
Георги Бакалов
Основател, Християнски Център Прелом
