„Не давайте святи неща на прасетата…“ (Евангелие от Матей, гл. 7:6)
В едно от най-известните поучения на Исус попадаме на изречение, което може да бъде разбрано правилно единствено в контекста на Тора.
Ученикът на ап. Йоан, известен като Папий Йераполски (род. 60-80 н.е. – поч. 130 н.е.), ясно казва, че „първоначално Матей записва ученията на Исус на иврит, а по-късно ги преведоха кой както намери за добре“.
По-късно Йероним, преводачът на Писанията от оригиналните езици на „народен“ латински (версията, позната като Вулгата), няколко пъти говори за това, че е видял Евангелие на иврит, докато е живял в Палестина и учил иврит, за да преведе акуратно Писанията от оригиналните езици.
Въпреки че няма оцелели оригинали нито на гръцки, нито на иврит, днес, благодарение на нови открития и технологии, започват да излизат на бял свят манускрипти от евангелия на иврит, оцелели през вековете. Това е изключително важно, понеже ни дава основание да се обърнем към иврит и към хебраичната мисъл и култура, с цел правилното разбиране на новозаветния текст, който днес е на иврит, облечен в гръцки одежди.
А сега конкретно за този уникален текст, който несъмнено е обидил, или най-малкото озадачил, милиони хора през вековете, опитвали се да разберат смисъла на казаното от Исус.
Гръцката дума, използвана тук („хагион„) от хора, превеждали учението на Исус от иврит на гръцки, не ни помага ни най-малко. Онова, което би казал еврейският равин, познат с това, че нито е нарушил, нито някога е поучавал някой да наруши дори една „йота“ от Тора, може да ни отвори очите по темата.
СВЯТОСТ – ЕДНО НЕЩО ЗА ЕДНИ, ДРУГО ЗА ДРУГИ
Когато стане дума за святост, нека не се заблуждаваме, става дума за най-важната част от това, което наричаме вяра (религиозност, набожност). Нещо или някой, когото считаме за свят, е нещо или някой, който има огромен достъп и влияние в нашите душа, мисли, чувства, воля и насока в живота ни.
Например, всички народи имат своите национални „светини“ – места или предмети, останали от моменти в националната история, които са кулминация на националното чувство и идентичност.
Хора от всички култури ежегодно се организират на екскурзии до едни или други „свети места“ на „поклонение“. Близостта до предмети или места, свързани с нещо или някого, когото считаме за божествен, дават усещане за пречистване от тривиалните грижи на живота и възвисяване на душата в стремежа ни към по-смислен живот.
Музеите са пълни с предмети от различни епохи (днес някои от които са на стойност милиони) само понеже въпросните предмети са били притежание на известни исторически личности.
А какво да кажем буквално за милионите идоли и богове, измислени от хората? Различни племена в историята са издигали своите идоли, направени от дърво, камък или желязо, и са ги обявявали за сакрални. Японската религия Шинто (в превод „пътят на боговете“) се следва от 100 милиона японци. Никой не може да каже колко богове са на почит в шинто. Някои казват, че са над 8 милиона. В храма Ясукуни се извършва поколенение на духовете на загинали японски воини, вкл. военнопрестъпници. Счита се, че това са над 2,4 милиона „богове“. Много държавни официози, вкл. японски премиери, посещават това светилище, за да засвидетелстват респекта си към загиналите във всякакви войни японски войни, чиито духове сега са „богове“. Японското издание Асахи Шинбун информира през 2014 година за това как два небостъргача биват построени в Токио непосредствено един до друг, но разрешение за такъв строеж получават след много години чакане в намирането на проект, който да позволи да остане непокътнат гроба на японски самурай, намиращ се на парцела. Японците все още се страхуват от проклятия, които могат да застигнат човек, посегнал на гроб на самурай (който сега е дух, т.е. бог). Припомням, че говорим за една от най-могъщите индустриални нации в света, не за някакво изостанало племе в джунглата.
В хиндуизма също са на почит милиони богове. Кришна, най-висшето божество, е назначило „богове“ да се грижат за всичко. Има божество, което се грижи за това слънцето да свети, друго за това да има кислород и т.н. Според някои „боговете“ на хиндуизма са над 330 милиона, според други са „само“ 33 милиона, а според трети се свеждат до някакви основни три от тях.
Св. Августин в неговият труд „Градът на Бог“ се присмива на римляните, които също са се кланяли на отделно божество за всяко нещо. Римляните например са имали четири божества на житото – едно божество, на което се кланят за да оцелее семето, на друго за това да покълне, на трето за самия кълн, а на четвърто – за зърното. Така целият цикъл на жетвата е „осигурен“ чрез принасянето на жертви на отделните богове за отделните фази на сеитбата и жетвата.
Тук можем да говорим много за „божествата“ и идолопоклонството на африканските племена, за поклонението към духовете на предците (ancestral worship) в будизма и т.н.
Никой не знае точния брой на идолите и „божествата“, които са измислили хората през вековете или на които се кланят днес.
С други думи, святост, сакралност са едно нещо за едни, друго нещо за други хора.
ИСУС УЧИ ЗА ТОВА КАК ДА ЖИВЕЕМ КАТО „КАДОШ“
Можете да видите как Тора и забраната за идолопоколнство реално конфликтират и до днес с вярванията, културите и практиките на милиарди хора по света. За Тора темата за святостта е от изключително голямо значение. Йехова̀ казва на евреите в книгата Левити гл. 19:
„Бъдете святи понеже аз съм свят!“
Следват много подробни обяснения за това какво е свято и несвято. Хората, които са в завет с Йехова̀, би трябвало да се отличават с живот и дела, ненаподобяващи делата на идолопоклонниците в този свят.
И така, кой гръцки термин е използван за думата „святост“ не ни помага много, тъй като идеята за святост (било то сред гърците или други езичници, т.е. неевреи), е несъществуваща, демонична или плод на човешкото суеверие.
Според проф. Франц Делич (1813-1890), превел Евангелията от гръцки на староеврейски (иврит от времето на Мишна), терминът за „святи неща“, който е ползвал Исус, както и всеки друг равин по времето на Исус, е бил терминът „кодеш“.
„Не давайте кодеш на прасетата…“
„Святи неща“ е общ термин, който нашите нееврейски умове могат да интерпретират кой както си ще. Това няма как да стане, ако се ползва правилният термин, който най-вероятно е ползвал Исус, понеже „кодеш“ означава нещо изключително конкретно в Тора. Това са жертвите, осветени в храма за приношение пред Йехова̀ .
Идеята да не се дава кодеш на „кучетата“ е спомената в Мишна (част от Талмуда). Исус е бил много добре запознат с „устния закон“ (начинът, по който равините са тълкували Тора). Този „устен закон“, който е изяснението на равините как да се прилага Тора, бива записан от равин Йехуда ХаНаси („Принцът“) през 2-ри век от н.е. Мишна съдържа 6 тома. В том 5-ти, наречен Кодашим, се разискват обичаи, свързани с жертвите в храма. В един от трактатите (Темура) се разглежда в детайл въпросът какво да се прави с жертви, които са приготвени за жертва, но по някаква причина станат негодни преди да бъдат жертвани, например заболеят, изкълчат си крак или нещо подобно. Практиката в такива случаи е била тези животни да се заделят в категория „негодни“. Такива животни не можело да се ползват за жертва, но тъй като вече са били посветени за „кодеш“ (жертва в храма на Йехова̀ ), хората нямали право да ползват такива животни за светски цели.
Какво постановява „устният закон“ (по-късно записан и станал известен под името Мишна)?
„Кодашим (жертви), които са станали „трефа“ (негодни, дефектни), не могат да бъдат откупени обратно, тъй като не ни е позволено да откупим кодашим, за да ги дадем на кучетата“. (Темура 6:5)
Този израз е цитиран няколко пъти в Талмуда, което показва, че е практика, която е била добре позната на евреите от древни времена.
Равин Йешуа – еврейски равин, говорещ на евреи, които са добре запознати със термина, използван за животни, посветени за жертва в храма, използва същата метафора, но с термина „свине“ – термин, употребяван за езичниците, идолопоклонниците, непокланящите се на Йехова̀ .
Нека сега се опитаме да вникнем в смисъла на казаното:
„Не давайте кодеш на прасетата…“
„Не давайте жертви, посветени на Йехова̀, на езичниците…“
Животно, посветено на Йехова̀, просто НЯМА КАК да бъде ползвано за нищо друго, освен за жертва. Не само това, но дори животни, които са посветени за жертва, но станали негодни, не могат да бъдат откупени и дадени „за храна на кучетата“. С други думи, жертви вече отделени за храма, са абсолютно посветени за тази цел и никой не може да реши да прави с тях каквото си ще. Есенцията на всичко казано тук е – „нещо, посветено на Бог, е от изключителна ценност, понеже вече е обвързано с олтара, с храма и със самия Създател!“
Следващото изречение, също дадено в типичен за Тора език на повторение на същата истина по друг начин, потвърждава контекста и смисъла на поучението. В него се говори за даването на перли на кучета, които кучета, неоценяващи колко скъпоценни са нещата, които са им дадени, се обръщат срещу този, който им е дал ценното нещо, и го разкъсват.
Ап. Павел в Римляни 12 глава също говори за това, че трябва да живеем живота си като „кодеш“ (жертва жива, заделена за олтара).
Но какво всъщност казва Йешуа в това свое поучение?
Кое е „кодеш“ тук? Кои са „прасетата“ и „кучетата?“
Ако погледнем цялостния контекст на поучението тук, ще видим, че стих шести не е част от потока на мисли, записани като една последователност в това поучение. Цялостното поучение в глава 5, 6 и 7 може да се оприличи на опит за сърдечна операция. Йешуа се занимава с най-дълбоките, жизненоважни и болезнени части на човешкото естество – неща като упрекването едни други, любовта към ближния, похот и пожелание, простителност и т.н. Цялото поучение тук, може да се каже, е новият „Закон“ или новата „Тора“, която той дава, ползвайки учението на Моисей за основа.
Исус говори за това какво би трябвало да е вътрешното духовно и морално състояние на някой, предал се да бъде жив „кадош“ на олтара на Йехова̀!
И посред цялото това поучение, Месия спира и отваря скоба:
„Не давайте това поучение, това разбиране за начин на живот, оприличен на кадош, на хора, които няма да го оценят!“
Езичниците, неевреите, неразбиращите и отказващите да разберат учението на Бог според както е дадено на Моисей и пророците, няма да оценят нито Моисей, нито Йешуа. Не само това, но те ще се обърнат срещу даващите тези перли и това разбиране за високо етичен живот, живян като кадош, като жертва на олтара на Йехова̀, и ще разкъсат даващите това учение на света.
Кои са тези „прасета“ и „кучета“, неоценили нито учението на Моисей, нито на Исус, и обърнали се да разкъсат даващите им го?
Не са ли това „християните“, обсебени от религиозен фанатизъм и омраза към евреите през вековете? Не са ли тези, които са ги наричали и продължават да ги наричат „убийци на Христос“ и с дивашка омраза продължават да ги преследват и убиват. А какво да кажем за мюсюлманите, като и те през вековете уж приемат от Тора, но всъщност създават едно сатанинско учение, използващо зле изкопирани истории от Тора, които превръщат в Корана. И до днес те тероризират и евреи, и християни.
Но какво значение има тази истина за нас днес, ще каже някой?
Има огромно значение.
Християнски проповедници, мисионери и деноминации, следващи в стъпките на традиционно християнско обучение и мироглед, непризнаващи и неразбиращи основата на вярата, която е Тора и Моисей; които не разбират и наследството на хебраичната мисъл, култура и корен, към които сме били присадени, продължават да разпространяват някакво тяхно си, езическо, погърчено и латинизирано „Евангелие“. Това погърчено и латинизирано „Евангелие“, и „Исус“, откъснати от самите корени, от които произлизат, се говори и налага на цели нации и култури от времето на император Константин до днешни дни. Дори западната реформация от средните векове не успя да възстанови аветентичното учение на Бог, въпреки усилията на стотици християнски хебраисти през последните 500 години.
Като вярващи в Месията Йешуа ние би трябвало да се стараем да познаем учението на Моисей, да оценим това, което то е дало на света, да оставим настрана нашите странни хеленистични идеи за „Бог“ и „Христос“, да преоткрием наново Месия в истинския контекст на неговия език, култура и народ.
Такива християни никога не биха могли да бъдат антисемити. Няма да са част от кучетата и прасетата, живяли през вековете и изобилстващи дори днес, арогантно обясняващи на евреите какво била означавала Бибилията.
Вярващи, които са наясно с истинското учение на равина от Назарет, ще оценяват еврейския народ, ще изпитват респект и благодарност за това, че ни е дал Тора, и ще се молят за това евреите да се върнат към Йехова̀.
Бог знае да им прати съвременни апостоли и пророци, както го е правил през вековете, които апостоли и пророци ще са евреи от евреи и ще говорят Неговата Истина по начин, по който евреите ще могат да я чуят. Наша работа е първо да подредим и изчистим нашия си християнски дом, пълен с всякакви странни учения след векове на погърчаване и латинизиране – богословски, духовно и във всяко отношение.
Поучения като това, което четете сега, са опит да помогнат на нас, неевреите, да ОЦЕНИМ вярата, а не да се оставим да бъдем сведени до състоянието на невежи и недоволни клиенти, така и не разбрали какво им е било дадено.
За автора: Георги Бакалов е основател на Християнски център Прелом. През последните 30 години е проповядвал на десетки хиляди хора в повече от 40 страни по света чрез организиране на (и участие в) служение в местни събрания, конференции, семинари, Библейски училища, евангелизации, мисии и чрез медии.
