Делото на Бог е огромно и никой не може да го спре, на моменти обаче може да изглежда като че ли Бог губи. Също като на футболен мач, по време на който нашия отбор губи, но точно накрая се обръща резултатът. Така е и с нашия личен живот. Голяма грешка е човек да си прави заключения за своя живот на полувремето.
Преди 30 години се отвори възможност за едно ново начало за нашия народ – да се чуе Евангелието по земите ни.
Тогава основната интерпретация на Писанията, основното влияние, дойде от учителите в Западна Европа, които пък бяха приели своята интерпретация от предшествениците си. Затова сега се оказваме в едно положение, когато наистина трябва да си зададем въпроса – доколко можем да разчитаме на тези теолози и богослови? Имайки предвид, че богословите от Изтока, от източното православие, също са изобретили свои си доктрини и богослужение, оказваме се в ситуация, в която трябва да преразгледаме наследството и на Запада, и на Изтока.
Когато говорим за християнство, може би най-добре е да се върнем към първоизточника, към Тора, учението на Мойсей и пророците, за да можем да разберем правилно самата същност на Евангелието – какво означава да сме спасени, понеже ако не разберем кой е Спасителят, няма да можем да осъзнаем и какво означава да сме спасени.
Можем да си мислим, че сме спасени от някакви наши си неща, но ако искаме изцяло да преживеем спасението, това значи не само, че трябва да преживее всеки своето си спасение, прощение на личните си грехове, но трябва да излезем и от нашето невежество като езичници, от своя начин на мислене като непознаващи Бога на Израел.
Християнството, както е било представено на повечето от нас, не е имало тази хебраична перспектива и затова за нас като езичници историята започва 1500 години по-късно. А какво е казал Моисей, какво пророците са написали, това е просто добър материал да се подкрепи нашата теза. Но това не е правилния начин за разбиране на същинското учение на Писанието.
Трябва да започнем отначало, да се върнем първо към Мойсей, да разберем какво значи даването на Тора на евреите. После те я дават на нас, езичниците (неевреите), ние сега тепърва я приемаме и започваме да се учим какво означава всъщност Тора.
Нека да обърнем внимание на пророк Исая, който пророкува през 739 година пр. Хр. Това е пророчество в началото на неговата книга.
Исая втора глава казва следното нещо:
*В послешните дни Хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, и ще се издигне над бърдата.*
*И всичките народи ще се стекат на него. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог.*
*Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, защото от Цион ще излезе поуката, и словото Господно от Ерусалим.*
Думата за народи тук е „ам“ – хора от други племена, неевреи. Това е 739 година преди идването на Месия, осми век преди Христа. Седемстотин години преди идването на Месия тук се пророкува за настъпването на някакъв ден ден, в който племената и народите ще дойдат и ще кажат:
Елате да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог. Той ще ни научи на пътищата Си.
Пророкът вижда някаква картина. Нещо ще се случи в народите и хора от всички нации ще кажат – трябва да се върнем към Господа на Яков.
(Когато Писанието каже Яков или Израел, това означава Богът на Израел).
Трябва да възлезем там, трябва да се научим от тях, Бог ще ни ни научи на пътищата Си и ние ще ходим в пътеките Му. Става дума за това, че тези хора не идват просто да посетят Ерусалим като туристи. Те искат да разберат Кой е този Бог на Яков, какво поучава Той, какво говори? Какви са Неговите пътища? Те искат да знаят как да ходят с Него?
И това се случва по целия свят – хора се събуждат и казват:
Чакайте! Какво е това християнство, което ни говори този или онзи пастор, без да се интересува какво е говорил Яков, Мойсей, пророците…
Как може да пренебрегнем стотици, хиляди години на поучения,
на разискване?Да не би тогава Святият Дух да не е присъствал? Или не е
знаел какво да каже? Наистина ли всичко започва точно по средата на книгата?
Не е така, Бог говори директно чрез Исая и пророкът вижда как един ден народите ще се върнат, ще дойдат при Бог на Яков и ще искат Той да ги научи на пътищата Си.
Първото нещо, на което Той трябва да ни научи, е молитвата на Израел – чуй Израел, Господ твоят Бог, е Един!
Това означава, че трябва да отхвърлим всякакви идоли. В колко църкви днес се говори за отхвърляне на идоли? Днес да кажеш нещо такова в църквите, се счита за реч на омраза. Вижте после какво се казва:
Той ще ни научи на пътищата Си и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Цион хълма на Господ, (това е преобраз на цар Давид и неговото царство или царството на Месия) от Сион ще излезе – българския преводача казал поуката, но текстът на иврит казва Тора, от Цион ще излезе Тора. И словото Господне. Терминът тук е „дабар“. означава заповед, инструкция.
Първоначалното име на нашата църква беше „Истина от Сион”, по-късно 1996-та година променихме името на „Прелом” и тази идея за Прелом е свързана с пробив в духовния свят, промяна в духовното, за да може да дойде промяна и в естественото. Бог назовава Себе Си Господ на пробивите. Така е разкрит в Писанията. Така че нищо лошо няма в това, но първоначално името на нашата църква беше „Истина от Сион”, което е основано на този стих.
Аз вярвам, че ние сме част от това поколение, което не само излезе от комунизма. Но сега, 30 години по-късно, вече търси откъде ще излезе истината. И стигаме до убеждението че истината не идва от католицизма, нито от православието, нито от протестантството, а директно от Моисей и пророците.
Сега се завръщаме към разбирането на Библията в нейния най-автентичен вариант. Това е най-правилното нещо, което някой може да направи. Защо да не бъдем част от това световно движение, за което пророк Исая говори 700 години преди Ису?
Пророкът вижда картина как един ден племената и народите ще се съберат и ще дойдат в Ерусалим, те ще искат да се научат на пътищата на Господ, на това как мислят евреите, какво получават? Как този народ е оцелял толкова години? Какви са грешките им, защото това Писание ни е дадено да се научим и от грешките, и от триумфите.
Ето това е, което ние трябва да научим – пътищата на Господ.
Да гледаме на хълма Цион, домът на Господа, до приемам Неговата Тора, така ставаме част от това приемане на Неговото Слово и започваме да даваме на свой ред.
Вижте, аз съм отишъл при Него, приел съм и давам, така че това е моето насърчение за вас днес – който чуе посланието, нека стане част от това движение, което се случва вече по цялата планета. Хора от цял свят се включват в него, започват да четат Тора и пророците. Те не са доволни само с някакви християнски поучения, които не обясняват Тора.
Ние ще задълбаем навътре, ще направим място за Бог и ще да отидем към Него, към хълма Цион. Ето Исая казва: дойдете да възлезем! Тези племена идват, те копнеят да отидат на хълма на Господ, да се зачетат в това, което книгите са казали, да получат знанието, дадено преди стотици години. Защото от Цион, не от Ню Йорк, не от Москва и не от някой друг град ще излезе Тора, а от Цион.
Това е делото на Бог. Това е Завръщането към Цион, което се случва по цялата планета.
Видео поучение по темата тук:
