Целта на библейския уебинар

В нашия седмичен библейски уебинар, целим да осигурим среда за задълбочено изучаване на Писанията. Защо е важно това? Защото истинското познание изисква време и внимание. Повърхностното разглеждане на древните текстове по време на една служба например, дори да се говорят принципно верни неща, може да е заблудително, понеже е недостатъчно. Форматът “уебинар” позволява да се потопим в Библейските истини.

Фокусиране върху Библейските истини

Всеки уебинар ще бъде насочен към конкретни теми фокусирани върху Библията. В нея можем да намерим отговори на нашите най-дълбоки въпроси. Това е възможност за хората да отворят Библията във виртуалното пространство, в компанията на други вярващи, без страх и предразсъдъци.

Преодоляване на анонимността

Регистрацията е възможност да преодолеем анонимността и да насърчим личните взаимоотношения. Как можем да изградим доверие, ако не знаем имената на участниците? Регистрацията е ключова. Тя ни помага да създадем атмосфера на взаимно уважение.

Основната идея е да се създаде платформа за активно учение и обмен на знания. Ние не плануваме развлекателни програми. Вместо това, акцентът е върху сериозното изучаване на Библията.

„В Библията можем да намерим отговори на нашите най-дълбоки въпроси.“

Нека заедно изградим общност, която се стреми към дълбочина и разбиране. Започваме сега, за да изградим нашата мрежа от контакти в България и извън България със всички желаещи да се присъединят.

Как да се регистрираме и участваме

1. Процес на регистрация

Регистрацията е лесна и бърза. Просто попълнете формуляра на нашия сайт. Защо е важно? Защото искаме да познаваме участниците по име. Това е ключово за създаване на уважителна атмосфера.

2. Създаване на уважителна атмосфера

Когато знаем имената на участниците, можем да изградим среда на взаимно уважение. Личният контакт е ключов за успешното взаимодействие. Важно е всеки да се чувства ценен и уважаван.

3. Важността на познаването на участниците

Знаете ли, че анонимността може да попречи на изграждането на доверие? Когато познаваме участниците, можем да създадем по-добри отношения. Това е основата на успешното изучаване на Библията.

Ние искаме да създадем пространство, където всеки може да се чувства комфортно и да споделя своите мисли. Регистрацията е първата стъпка към това.

Формат и структура на уебинара

Когато планираме уебинар, важно е да имаме ясна структура. Какво точно означава това? Първо, сесиите ще са с дължина 30-40 минути. Това е оптималното време, за да задържим вниманието на участниците. След това, нека не забравяме да включим време за дискусия. Въпросите и отговорите след сесията дават възможност за задълбочаване на темата.

Организация на учебните модули

Също така, организирането на учебни модули и ресурси е от съществено значение. Всеки участник трябва ще има достъп до материалите, за да може да се подготви предварително. Важно е да се създаде структура, която да е удобна за участниците. Учебните модули ще бъдат достъпни и за бъдещи участници, което е чудесно!

“Организацията е половината от успеха на уебинара.”

Тази структура ще помогне на всеки участник да се чувства включен и ангажиран.

Взаимодействие и обратна връзка с участниците

В нашите уебинари, взаимодействието с участниците е от съществено значение. Как можем да направим сесиите по-интересни и полезни? Ето няколко ключови аспекта:

1. Задаване на въпроси по време на уебинара

Ние насърчаваме участниците да задават въпроси. Това не само, че обогатява дискусията, но и помага на всеки да разбере темата по-добре. Когато задаваме въпроси, ние създаваме пространство за размисъл и задълбочаване на знанията.

2. Получаване на конструктивна обратна връзка

Обратната връзка е важен елемент за подобряване на нашите уебинари. След всяка сесия, ние молим участниците да споделят своите мисли и опит. Какво им е харесало? Какво можем да подобрим? Тази информация е безценна за нас.

3. Разширяване на дискусията след сесията

След уебинара, ние не спираме. Искаме да продължим разговора. Участниците могат да се свържат помежду си, да обменят идеи и да задълбочат темите, които сме разгледали. Това е начинът, по който можем да изградим общност.

В крайна сметка, взаимодействието и обратната връзка не са просто формалности. Те са основата на нашето учене и развитие. Готови ли сте да се включите и да споделите своя опит?

По време на нашите сесии ще разглеждаме различни теми. Всички лекции ще бъдат записвани и добавяни в виртуалната ни библиотека. Това означава, че дори след време, участниците ще могат да се върнат и да прегледат материалите.

Какво да очаквате?

• Седмични срещи: Всяка седмица ще се събираме, за да разглеждаме различни теми.
• Отворен формат: Всеки може да покани свои приятели.
• Регистрация: Важно е да познаваме участниците по име.

Тези уебинари са проектирани за хора, които искат да разширят своето разбиране за Библията. Няма да има шоу или развлекателна програма. Вместо това, акцентът е върху сериозното изучаване.
Какво по-добро от това да се потопим в текста заедно?

####

Дългосрочна визия

Имаме амбициозна цел – създаване на 100 християнски центрове в 100 от най-големите градове в България за следващите 10 години. Започваме сега, за да изградим мрежа от контакти и да разширим благословенията на Библията до всеки!

Отдадох в огромното студио в Ню Порт Бийч в Калифорния за събитието на живо.

Както винаги, не подготвих нищо по сценарии, говорих от сърце.

Разказах за проблемите, които държавата ни създава. Показаха видеото от това как полицаите влизат в зала Сливница (въпреки, че това беше една малка част от нещата които преживяхме за години наред).

Дадоха адреса на българското посолство във Вашингтон и казахме на зрителите да пишат и да протестират срещу начина по който ни третират.

По-късно, когато срещнах посланничката по онова време Снежана Ботушарова, тя лично ми потвърди, че са ги заляли с писма и за всичко това се знае от правителството в София. Спомняте си обаче кой беше на власт тогава, нали? Нула ефект. Това беше периода на голямата инфлация, месеци преди събитията от февруари мисля беше 98ма когато падна правителството на Жан Виденов. Мрачни години за България!

Водещия ме запита: “Какво е твоето видение за служението? Какво вярваш, че всъщност Бог иска да извърши чрез теб и чрез вас там?”

Замислих се и казах следното:

Първо и преди всичко, да чуят възможно най-много хора за това, което Исус е направил за всеки от тях лично, а и за нас като народ, умирайки на кръста на Голгота!

Второ, не по-малко важно е, чрез служението ни да възстанови и демонстрира новозаветни образци на живот и сила. Понеже начина по който се практикува вярата днес не е това, което виждаме в Деяния на апостолите. Т.е. ние сме там да правим неща, които не са правени преди и по начин по който не са правени. Затова има и толкова съпротива.

Водещия се усмихна, приключи програмата, но после на вечерята след програмата ми каза: “Супер беше, но моя съвет е ако си отново по телевизия или радио да говориш само за първото нещо. Това второто хората не го разбират.”

Аз му казах, че ме е питал и аз съм казал истината, това, което вярвам и знам, че е от Бог.

Тази ситуация илюстрира проблема, който съм имал за години с религиозния манталитет и система в Америка. Според мен основната причина поради която Бог ме води да изляза от професионалния проповеднически свят през 2013 г., е понеже се смили над мен (а може би и над тях, не знам), понеже през цялото време имах такива “ситуации”, в които разни проповедници искаха да ме набутат в някакви техни калъпи…разбира се винаги с цел да бъдат харесван по-масово – по телевизия, в техните църкви и т.н.

Питър Вагнер беше невероятно благословение понеже точно обратното – винаги искаше да съм себе си и да не се съобразявам със систмата, да говоря от сърце и диркетно.
Питър ми помогна да преживея изцеление от проповедническия свят, в който се озовах за години, търсейки правилния път, така да се каже.

Църковната система…да не я започвам…е неизлечимо болна от религиозност. Затова трябва да се роди църквата-нецърква!

Възможно е да има някакви изключения и да има някакви “знаменитости” проповедници, които са масов и касов успех, без да са си продали душата на тази система. Това само Бог знае. Но повечето, за да се харесат на масите (и да напълнят касите), според мен се превръщат в шоу. Няма как. Масите искат своите си развлечения. И са готови да си платят за програмата!

Помните ли движението „реката“? Хахо-хихи, свят смях и пуф – къде е „святия“ смях? Няма и следа от кикотещото се движение понеже беше поредното шоу, нищо повече.

Помните ли онези със „златния прах“?

Колко циркове сме видяли досега!

Те самите често не го осъзнават. След време мисля го осъзнават, но е твърде късно да напуснат цИрковната палатка понеже са станали на възраст и не са годни за нищо друго професионално. Искрено съжалявам тези души…както и да е…

Ето основното, поради което ви пиша – нищо не се е променило за мен от онези години, когато дадох моят отговор на водещия!

Тези две неща са наистина най-важните.

1. Да чуят хората нечули за Исус
2. Да възстановим новозаветните образци на вяра и живот

По-късно започнахме да ги наричаме апостолски образци.

Това търсене на автентичност е било централно за мен преди да приема вярата, и от тогава насам до ден днешен!

Колко важно е за теб да си част от възстановяването на новозаветни (апостолски) образци на вяра и живот?

Образец значи модел. Значи правене на нещата по начин, който е различен от други начини.

Днес се намираме на кота нула. Но добрата вест е, че Бог е с нас. Бог е с всеки, който търси автентичното, истинското Негово дело. Това, което Бог има за нас, а не каквото ние искаме той да направи за нас.

Можем ли да се съгласим за това?

Аз съгласие с религиозния свят за това, което Бог иска да направи, съм се отказал да търся. Религиозния свят е като смог, който не може да бъде пренебрегнат, но под който не сме задължени да живеем. За разлика от естествения смог и трудността да си премести човек къщата, за да го избегне, в духовно отношение МОЖЕМ да пробием през този смог на заблуда и контрол и да живеем под отворено небе!

Ако намерим съгласие, че това е възможността, която е пред нас, ще имаме успех! Всеки ще има неговия успех по начин по който е различен от това, което се случва с други. Но крайният резултат, че всеки ще свидетелства за следата на Бог в живота си.

А от това по-велико няма!

„*И при <вечерния> ветрец чуха гласа на Господа Бога, като ходеше из градината…“* **Битие 3:8**

Георги Бакалов

Основател

Християнски център Прелом

През последните няколко години Бог ме доведе до място, (всъщност, в него се озовах още през 1993 година), а именно – място на осъзнаване на факта, че вярата, която ние, християните, по традиция сме наричали „християнска“, всъщност изцяло произлиза, основана е, и единствено може да бъда разбрана правилно – чрез нейния хебраичен произход.

Годината беше 1993-та. Оказах се в Лос Анджелис на събиране на месиански вярващи. Танци, мъже носещи кипа, и неразбираеми за мен термини на иврит бяха общото впечатление, което остави в мен това събитие.

Словото беше върху „мемра“ – това, което в християнския свят се разбира като „рема“. Как „мемра“ става „рема“ и как Йешуа става Исус е предмет на цялостно изследване, което сме в процес на оформяне и представяне на българоговорящата ни аудитория (да, има и хора от други етноси, които говорят български, което е важно да се отбележи).

Разбирайки не само превода, но смисъла и значението на „мемра“ в контекста на юдаизма, а именно, че „мемра“ е не просто слово-поучение, а пророчески разкрито слово, (също така то е преобраз на Месия), аз бях вдъхновен така да назова и издателската къща, чрез която в последствие издадохме над 50 заглавия на християнска литература на български. Казвам това само за да илюстрирам дълбокото впечатление, което остави в мен допирът ми с месианската общност по онова време.

И още нещо – закупих си The Jewish New Testamet* („Еврейският Нов Завет“), един прекрасен и ценен труд на Дейвид Стърн, който ми отвори очите за едно ново възприемане на новозаветния текст.

За известно време четях усилено и само от този Нов Завет и смятам, че това остави дълбока следа в моето съзнание и переспектива върху начина, по който започнах да възприемам Новия Завет в неговата хебраичност.

Но може да се каже, че всичко приключи до тук.

Опитът ми за преоктриване на вярата през очите на хебраичната култура и мисъл спряха. Други неща бяха важни по онова време. През годините продължих да чета Еврейския Нов Завет на Стърн, продължих при изучаването на Стария Завет да изследвам значението на думи с цел по-правилно разбиране на текста, но все още не свързвах „точките“. Нито пък хората и средите, в които се движех за години имаха интерес в тази сфера.

Едно изключение беше Дан Джъстър, който опознах поради това, че бяхме част от близкото обкръжение на д-р Питър Вагнер за 10 години. Дан е автор на книгата „Юдейски корени“, която беше нишката, възобновила наново интереса ми към хебраичния произход на вярата. Междувременно попаднах на поученията на д-р Йосиф Шулам в интернет, който ясно и точно излага горчивата истина за прекъсването на връзката на християнството с автентичните му юдейски корени, също и последствията от това за историята (https://youtu.be/T0LOLwFUr5I). За щастие, посланието на д-р Шулам е изпълнено и с надежда – надеждата за възстановяването на автентичното християнство в нашето поколение.

Не осъзнавах доколко схизмата между християнството и юдаизма в ранните векове, е била фактор за израждането на християнството до това, за което четем в историческите анали.

За дълги години гледах на реформацията от средните векове като на „нещото“, към което би трябвало да се стремим в опита ни да се завърнем към автентичното християнство. Сякаш нарочно обаче никъде в книгите, трудовете и анализите, които четях за ранната църква, не ставаше дума за това, че тази ранна църква, която християнските радетели за завръщане към автентично християнство толкова хвалят, всъщност е била църква много по-хебраична, отколкото някога сме предполагали.

СЪН ОТ БОГ И ИЗЛИЗАНЕ ОТ ПРЕДИШНАТА МИ СРЕДА

През 2013 година в моя живот започна един процес на излизане от средите и света, в които се бях движил за години. Това излизане беше нещо, което предприех съзнателно, след сън от Бог, който ми беше даден. В съня си видях човек, за когото знаех, че беше Исус, но не можех да видя лицето му, стоеше по средата на огромен трап, който беше изкопан с цел полагането на основи на сграда. Този трап, изкопан за полагане на основа, беше с размера на футболно игрище. Исус стоеше в центъра и ме очакваше. Разбрах, че ми предстои време на сриване до основи и полагането на основи с Него в центъра. Това сриване и подготовка за полагане на нови основи върви вече 7 години.

Процесът на сриване и стигане до дъното, до същността на това, което представляваш, в което вярваш, до същността и на самия ти живот, е процес, изпълнен едновременно с болка и надежда. Болка от неизбежните травми и скръб, следствие на загуба на ценни взаимоотношения (не на всички им се минава през процес на сриване и съграждане наново), надежда и мир от стигането до дъното на нещата и съграждането наново на правилната основа.

ПОГЪРЧАВАНЕТО (ХЕЛЕНИЗИРАНЕТО) НА ВЯРАТА

Правилната основа е Месия. Ако Месията, в който вярвам не е Месията, за когото говори Моисей и пророците, той не е никакъв Месия. Но ако това е Той, аз нямам никакво право да си го моделирам според моите идеи за Него. А точно това са направили с него хората. Можем да го наречем погърчаване или хеленизъм, за едно и също нещо става дума.

Погърчили са Името му. Преименували са Неговата Тора. Презряли са празниците Му. Гонили са Неговия заветен народ. Изобретили са религия, издигаща в култ някакъв техен, „християнски“ Бог и Христос, които нямат много, или нищо общо, с този, който Той е според Моисей и Пророците. Преследвали са в името на тази новоизмислена религия и евреи, и други християни. Това е положението и до днес.

Нещо трябва да се промени. Трябва да се върнем към истинското – хебраичното начало, а не към провалилия се опит от 16 век, още известен като Реформацията от средните векове.

Протестантизмът е полу-реформиран католицизъм. Православието – без опит за каквато и да е реформация, подобна на тази от 16 век в Западния свят, по природа е хеленистично и антагонистично на хебраизма.

Трябва да се върнем до място, в което да не се налага да погърчаваме или побългаряваме преводи на Библията само понеже така другите преди нас са го правили.

ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ АВТЕНТИЧНАТА ХЕБРАИЧНА ВЯРА

Трябва да се върнем към тази вяра, в която и евреи, и неевреи могат да служат на Месия с взаимна любов и уважение, както го виждаме в Деяния на апостолите.

Днес не е така.

Днес все още има твърде много крайности, лагери, деления, спорове и невежество.

Има и нови заветни връзки, има и възстановяване на някои неща, но сме далеч от възстановеното Тяло на Месия, в което няма нито антисемитизъм, нито реакционизъм спрямо вярващите, които не са наясно все още с промяната от хеленистичен към хебраистичен израз на вярата.

Вярата във възкръсналия от мъртвите Месия продължава да е лудост в ушите на невярващи и скептици. Но лудост за тях са и всички други библейски твърдения – за творението, за края на света, за същността на човешките дух, душа и тяло.

Не е моя работа да вкарам всички в правия път. Нито е работа на някой друг. Ако всеки търси Бог с чисто сърце, без религиозен фанатизъм и със смирен ум, Бог може и знае кога и как да вкара в ред вярващите. За някой това може и да е утопия, но за Бог е възможно.

Това няма да стане обаче магически. Ще са нужни полагане на усилия и проявяване на воля за промяна. Аз не съм създал този проблем и не мога аз еднолично да го реша. Дори и много хора да приемат този нов мироглед и възприемане на вярата, промяната не е промяна, докато болшинството от хората не са я приели и не са заживяли според нея. А това ще е дълъг и нелесен процес.

Никой не може да наложи на човек, който довчера е бил пастор на петдесятна църква за 30 години или повече, да преразгледа нещата, които е проповядвал и да ги ревизира спрямо възстановената хебраична истина за вярата. Същото се отнася и за хора от други богословски традиции и деноминации, както и за най-обикновените хора по църквите независимо от деноминация.

Само искрено търсене на Бог, истински духовен глад и готовност за промяна (а това всъщност е смирение), ще могат да променят статуквото. Християнски център Прелом ще продължава да бъде център за духовно просвещение, доколкото Бог ни дава да бъдем. Аз ще направя моята част. Ние от Прелом ще направим своята част. Какво ще направят всички останали с това, което ние ще им предадем, не е наша отговорност. За нас е важно ние да свършим нашата част.

А отвъд това кой каквото има да свърши, нека го направи, надеждата и вярата ни е в това, че Бог Йехова е с нас и живият Месия Йешуа ще продължава да отваря очите на множествата, както е отворил и нашите.

Георги Бакалов е основател на Християнски център Прелом. За последните 30 години е проповядвал в над 40 страни по целия свят. За 10 години е част от съвета на Интернационалата коалиция на апостолите под водителството на д-р Питър Вагнер. Неговото свидетелство и послание за търсене първо на Божието Царство е докоснало много хора от различни страни и култури.

*The Jewish New Testament вече е The Complete Jewish Bible Version и може да се чете безплатно в различни уебсайтове за библейски текст, едни от които са:

• https://www.biblestudytools.com/cjb/,
• https://www.biblegateway.com/versions/Complete-Jewish-Bible-CJB?interface=print и
• https://www.bible.com

В едно от най-известните поучения на Исус попадаме на изречение, което може да бъде разбрано правилно единствено в контекста на Тора.

Ученикът на ап. Йоан, известен като Папий Йераполски (род. 60-80 н.е. – поч. 130 н.е.), ясно казва, че „първоначално Матей записва ученията на Исус на иврит, а по-късно ги преведоха кой както намери за добре“.

По-късно Йероним, преводачът на Писанията от оригиналните езици на „народен“ латински (версията, позната като Вулгата), няколко пъти говори за това, че е видял Евангелие на иврит, докато е живял в Палестина и учил иврит, за да преведе акуратно Писанията от оригиналните езици.

Въпреки че няма оцелели оригинали нито на гръцки, нито на иврит, днес, благодарение на нови открития и технологии, започват да излизат на бял свят манускрипти от евангелия на иврит, оцелели през вековете. Това е изключително важно, понеже ни дава основание да се обърнем към иврит и към хебраичната мисъл и култура, с цел правилното разбиране на новозаветния текст, който днес е на иврит, облечен в гръцки одежди.

А сега конкретно за този уникален текст, който несъмнено е обидил, или най-малкото озадачил, милиони хора през вековете, опитвали се да разберат смисъла на казаното от Исус.

Гръцката дума, използвана тук („хагион„) от хора, превеждали учението на Исус от иврит на гръцки, не ни помага ни най-малко. Онова, което би казал еврейският равин, познат с това, че нито е нарушил, нито някога е поучавал някой да наруши дори една „йота“ от Тора, може да ни отвори очите по темата.

СВЯТОСТ – ЕДНО НЕЩО ЗА ЕДНИ, ДРУГО ЗА ДРУГИ

Когато стане дума за святост, нека не се заблуждаваме, става дума за най-важната част от това, което наричаме вяра (религиозност, набожност). Нещо или някой, когото считаме за свят, е нещо или някой, който има огромен достъп и влияние в нашите душа, мисли, чувства, воля и насока в живота ни.

Например, всички народи имат своите национални „светини“ – места или предмети, останали от моменти в националната история, които са кулминация на националното чувство и идентичност.

Хора от всички култури ежегодно се организират на екскурзии до едни или други „свети места“ на „поклонение“. Близостта до предмети или места, свързани с нещо или някого, когото считаме за божествен, дават усещане за пречистване от тривиалните грижи на живота и възвисяване на душата в стремежа ни към по-смислен живот.

Музеите са пълни с предмети от различни епохи (днес някои от които са на стойност милиони) само понеже въпросните предмети са били притежание на известни исторически личности.

А какво да кажем буквално за милионите идоли и богове, измислени от хората? Различни племена в историята са издигали своите идоли, направени от дърво, камък или желязо, и са ги обявявали за сакрални. Японската религия Шинто (в превод „пътят на боговете“) се следва от 100 милиона японци. Никой не може да каже колко богове са на почит в шинто. Някои казват, че са над 8 милиона. В храма Ясукуни се извършва поколенение на духовете на загинали японски воини, вкл. военнопрестъпници. Счита се, че това са над 2,4 милиона „богове“. Много държавни официози, вкл. японски премиери, посещават това светилище, за да засвидетелстват респекта си към загиналите във всякакви войни японски войни, чиито духове сега са „богове“. Японското издание Асахи Шинбун информира през 2014 година за това как два небостъргача биват построени в Токио непосредствено един до друг, но разрешение за такъв строеж получават след много години чакане в намирането на проект, който да позволи да остане непокътнат гроба на японски самурай, намиращ се на парцела. Японците все още се страхуват от проклятия, които могат да застигнат човек, посегнал на гроб на самурай (който сега е дух, т.е. бог). Припомням, че говорим за една от най-могъщите индустриални нации в света, не за някакво изостанало племе в джунглата.

В хиндуизма също са на почит милиони богове. Кришна, най-висшето божество, е назначило „богове“ да се грижат за всичко. Има божество, което се грижи за това слънцето да свети, друго за това да има кислород и т.н. Според някои „боговете“ на хиндуизма са над 330 милиона, според други са „само“ 33 милиона, а според трети се свеждат до някакви основни три от тях.

Св. Августин в неговият труд „Градът на Бог“ се присмива на римляните, които също са се кланяли на отделно божество за всяко нещо. Римляните например са имали четири божества на житото – едно божество, на което се кланят за да оцелее семето, на друго за това да покълне, на трето за самия кълн, а на четвърто – за зърното. Така целият цикъл на жетвата е „осигурен“ чрез принасянето на жертви на отделните богове за отделните фази на сеитбата и жетвата.

Тук можем да говорим много за „божествата“ и идолопоклонството на африканските племена, за поклонението към духовете на предците (ancestral worship) в будизма и т.н.

Никой не знае точния брой на идолите и „божествата“, които са измислили хората през вековете или на които се кланят днес.

С други думи, святост, сакралност са едно нещо за едни, друго нещо за други хора.

ИСУС УЧИ ЗА ТОВА КАК ДА ЖИВЕЕМ КАТО „КАДОШ“

Можете да видите как Тора и забраната за идолопоколнство реално конфликтират и до днес с вярванията, културите и практиките на милиарди хора по света. За Тора темата за святостта е от изключително голямо значение. Йехова̀ казва на евреите в книгата Левити гл. 19:

„Бъдете святи понеже аз съм свят!“

Следват много подробни обяснения за това какво е свято и несвято. Хората, които са в завет с Йехова̀, би трябвало да се отличават с живот и дела, ненаподобяващи делата на идолопоклонниците в този свят.

И така, кой гръцки термин е използван за думата „святост“ не ни помага много, тъй като идеята за святост (било то сред гърците или други езичници, т.е. неевреи), е несъществуваща, демонична или плод на човешкото суеверие.

Според проф. Франц Делич (1813-1890), превел Евангелията от гръцки на староеврейски (иврит от времето на Мишна), терминът за „святи неща“, който е ползвал Исус, както и всеки друг равин по времето на Исус, е бил терминът „кодеш“.

„Не давайте кодеш на прасетата…“

„Святи неща“ е общ термин, който нашите нееврейски умове могат да интерпретират кой както си ще. Това няма как да стане, ако се ползва правилният термин, който най-вероятно е ползвал Исус, понеже „кодеш“ означава нещо изключително конкретно в Тора. Това са жертвите, осветени в храма за приношение пред Йехова̀ .

Идеята да не се дава кодеш на „кучетата“ е спомената в Мишна (част от Талмуда). Исус е бил много добре запознат с „устния закон“ (начинът, по който равините са тълкували Тора). Този „устен закон“, който е изяснението на равините как да се прилага Тора, бива записан от равин Йехуда ХаНаси („Принцът“) през 2-ри век от н.е. Мишна съдържа 6 тома. В том 5-ти, наречен Кодашим, се разискват обичаи, свързани с жертвите в храма. В един от трактатите (Темура) се разглежда в детайл въпросът какво да се прави с жертви, които са приготвени за жертва, но по някаква причина станат негодни преди да бъдат жертвани, например заболеят, изкълчат си крак или нещо подобно. Практиката в такива случаи е била тези животни да се заделят в категория „негодни“. Такива животни не можело да се ползват за жертва, но тъй като вече са били посветени за „кодеш“ (жертва в храма на Йехова̀ ), хората нямали право да ползват такива животни за светски цели.

Какво постановява „устният закон“ (по-късно записан и станал известен под името Мишна)?

„Кодашим (жертви), които са станали „трефа“ (негодни, дефектни), не могат да бъдат откупени обратно, тъй като не ни е позволено да откупим кодашим, за да ги дадем на кучетата“. (Темура 6:5)

Този израз е цитиран няколко пъти в Талмуда, което показва, че е практика, която е била добре позната на евреите от древни времена.

Равин Йешуа – еврейски равин, говорещ на евреи, които са добре запознати със термина, използван за животни, посветени за жертва в храма, използва същата метафора, но с термина „свине“ – термин, употребяван за езичниците, идолопоклонниците, непокланящите се на Йехова̀ .

Нека сега се опитаме да вникнем в смисъла на казаното:

„Не давайте кодеш на прасетата…“

„Не давайте жертви, посветени на Йехова̀, на езичниците…“

Животно, посветено на Йехова̀, просто НЯМА КАК да бъде ползвано за нищо друго, освен за жертва. Не само това, но дори животни, които са посветени за жертва, но станали негодни, не могат да бъдат откупени и дадени „за храна на кучетата“. С други думи, жертви вече отделени за храма, са абсолютно посветени за тази цел и никой не може да реши да прави с тях каквото си ще. Есенцията на всичко казано тук е – „нещо, посветено на Бог, е от изключителна ценност, понеже вече е обвързано с олтара, с храма и със самия Създател!“

Следващото изречение, също дадено в типичен за Тора език на повторение на същата истина по друг начин, потвърждава контекста и смисъла на поучението. В него се говори за даването на перли на кучета, които кучета, неоценяващи колко скъпоценни са нещата, които са им дадени, се обръщат срещу този, който им е дал ценното нещо, и го разкъсват.

Ап. Павел в Римляни 12 глава също говори за това, че трябва да живеем живота си като „кодеш“ (жертва жива, заделена за олтара).

Но какво всъщност казва Йешуа в това свое поучение?

Кое е „кодеш“ тук? Кои са „прасетата“ и „кучетата?“

Ако погледнем цялостния контекст на поучението тук, ще видим, че стих шести не е част от потока на мисли, записани като една последователност в това поучение. Цялостното поучение в глава 5, 6 и 7 може да се оприличи на опит за сърдечна операция. Йешуа се занимава с най-дълбоките, жизненоважни и болезнени части на човешкото естество – неща като упрекването едни други, любовта към ближния, похот и пожелание, простителност и т.н. Цялото поучение тук, може да се каже, е новият „Закон“ или новата „Тора“, която той дава, ползвайки учението на Моисей за основа.

Исус говори за това какво би трябвало да е вътрешното духовно и морално състояние на някой, предал се да бъде жив „кадош“ на олтара на Йехова̀!

И посред цялото това поучение, Месия спира и отваря скоба:

„Не давайте това поучение, това разбиране за начин на живот, оприличен на кадош, на хора, които няма да го оценят!“

Езичниците, неевреите, неразбиращите и отказващите да разберат учението на Бог според както е дадено на Моисей и пророците, няма да оценят нито Моисей, нито Йешуа. Не само това, но те ще се обърнат срещу даващите тези перли и това разбиране за високо етичен живот, живян като кадош, като жертва на олтара на Йехова̀, и ще разкъсат даващите това учение на света.

Кои са тези „прасета“ и „кучета“, неоценили нито учението на Моисей, нито на Исус, и обърнали се да разкъсат даващите им го?

Не са ли това „християните“, обсебени от религиозен фанатизъм и омраза към евреите през вековете? Не са ли тези, които са ги наричали и продължават да ги наричат „убийци на Христос“ и с дивашка омраза продължават да ги преследват и убиват. А какво да кажем за мюсюлманите, като и те през вековете уж приемат от Тора, но всъщност създават едно сатанинско учение, използващо зле изкопирани истории от Тора, които превръщат в Корана. И до днес те тероризират и евреи, и християни.

Но какво значение има тази истина за нас днес, ще каже някой?

Има огромно значение.

Християнски проповедници, мисионери и деноминации, следващи в стъпките на традиционно християнско обучение и мироглед, непризнаващи и неразбиращи основата на вярата, която е Тора и Моисей; които не разбират и наследството на хебраичната мисъл, култура и корен, към които сме били присадени, продължават да разпространяват някакво тяхно си, езическо, погърчено и латинизирано „Евангелие“. Това погърчено и латинизирано „Евангелие“, и „Исус“, откъснати от самите корени, от които произлизат, се говори и налага на цели нации и култури от времето на император Константин до днешни дни. Дори западната реформация от средните векове не успя да възстанови аветентичното учение на Бог, въпреки усилията на стотици християнски хебраисти през последните 500 години.

Като вярващи в Месията Йешуа ние би трябвало да се стараем да познаем учението на Моисей, да оценим това, което то е дало на света, да оставим настрана нашите странни хеленистични идеи за „Бог“ и „Христос“, да преоткрием наново Месия в истинския контекст на неговия език, култура и народ.

Такива християни никога не биха могли да бъдат антисемити. Няма да са част от кучетата и прасетата, живяли през вековете и изобилстващи дори днес, арогантно обясняващи на евреите какво била означавала Бибилията.

Вярващи, които са наясно с истинското учение на равина от Назарет, ще оценяват еврейския народ, ще изпитват респект и благодарност за това, че ни е дал Тора, и ще се молят за това евреите да се върнат към Йехова̀.

Бог знае да им прати съвременни апостоли и пророци, както го е правил през вековете, които апостоли и пророци ще са евреи от евреи и ще говорят Неговата Истина по начин, по който евреите ще могат да я чуят. Наша работа е първо да подредим и изчистим нашия си християнски дом, пълен с всякакви странни учения след векове на погърчаване и латинизиране – богословски, духовно и във всяко отношение.

Поучения като това, което четете сега, са опит да помогнат на нас, неевреите, да ОЦЕНИМ вярата, а не да се оставим да бъдем сведени до състоянието на невежи и недоволни клиенти, така и не разбрали какво им е било дадено.

За автора: Георги Бакалов е основател на Християнски център Прелом. През последните 30 години е проповядвал на десетки хиляди хора в повече от 40 страни по света чрез организиране на (и участие в) служение в местни събрания, конференции, семинари, Библейски училища, евангелизации, мисии и чрез медии.

Моисей пророкува за идването на Месия (на гръцки наричан Христос).
Не е възможно да бъде разбран Месия, без да бъде разбран Моисей.
Както и по други подобни теми, отново направих анонимно запитване до членовете на Християнски Център „Прелом” с въпроса „Кой според вас е Моисей за българите?“.

Ето един отговор: „не мисля, че свързват Моисей с нещо значимо“.

Друг отговор; „главният герой от филма Моисей, митичен образ, разделил морето“.

Ето още един: „Според повечето Моисей е герой от библейски мит, митологичен герой като древногръцкия Херкулес“.

„Не са чели библията и не знаят за Мойсей“.

„Старовремски пророк, личност от библията, принцът на Египет. (Това е референция към филма Моисей).

„Някой, който е дал десетте божи заповеди на евреите“.

Последният отговор е най-добър, но дори по-правилният отговор би бил „10-те заповеди, които Бог дава на света чрез евреите“.

Десетте заповеди са дадени не просто на евреите, те са дадени чрез евреите за всички хора. Ако изучаваме по-подробно Писанията, ще видим, че Бог винаги е имал предвид да повери Закона на евреите, но чрез тях той да бъде даден и на целия свят.

А какво означава юдаизмът за нашия народ? Познаваме ли въобще юдаизма? И ако не знаем почти нищо за него, защо това е така?

Хората изучавали юдаизма добре, знаят това, че юдаизмът от различните епохи означава различни неща. В годините до падането във Вавилонско робство вярата на евреите е била едно нещо, в ерата след съграждането на Втория храм по друг начин се е организирал духовният им живот.

През вековете повечето израилтяни е трябвало да знаят няколко основни неща – първо: никакви идоли, това е най-важното нещо, когато стане дума за юдаизма, вярата, че Господ е Един.

Следващата важна част от юдаизма е спазването на съботния ден, Шабат, което е институция в ортодоксалния юдаизъм. Обрязването на мъжкото дете на осмия ден от раждането и разделянето на храните на чисти (кошер) и нечисти, са друга основна характеристика на юдаизма така, както е предаден от Моисей и интерпретиран от равините.

Отвъд религиозните постановления Моисей дава много други поучения и инструкции за това как да се организира едно общество от хора, които се кланят на Бог, слушат Го и живеят според заръките Му. Тора означава „инструкция“.

Важно е да разберем как мислят евреите за всички тези неща, понеже много хора смятат, че Исус говори негативно за Тора. Но никъде в Новия завет няма нещо отрицателно за Тора. За Мойсей се говори много в Новия Завет лично от Исус, както и след това в Деяния на апостолите и в Посланията им – над 80 пъти се говори за Мойсей и половината от тези 80 пъти, около 40 пъти се говори в Евангелията. Исус започва своето служение върху Моисей и го завършва с проповеди върху Моисей. Това, което Той дойде да обясни, е да интерпретира и разясни учението на Моисей, освен това, че изпълни жертвената част.

Приемането на вярата в Бог означава да приемем Моисей.  Ако не го почитаме и приемаме, никога не бихме могли да разберем Кой въобще е Исус, какъв е, защото това, което Исус изпълнява, е говорено от Моисей и пророците. Така че абсолютно невъзможно е да разберем кой е Исус и да оценим Него и Неговото учение, дейност и жертва, ако първо не разберем и оценим Мойсей. Невежество относно Мойсей и пророците означава невежество относно Исус, апостолите и тяхното поучение.

Защо е важно да си говорим за тези неща?

Лука 24 глава. Описан е моментът след възкресението. Месия възкръсва и се явява на двама ученици:

Лука 24/ от стих 13 Исус завързва разговор с тези ученици.

И те се разговаряха помежду си за всичко онова, що бе станало.
И като се разговаряха и разискваха, сам Исус се приближи и вървеше с тях;
но очите им се удържаха да Го не познаят.
И рече им: Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.

Исус върви с тези ученици, те не го разпознават и Той казва:

„…Какви са тия думи, които разменяте помежду си, като пътувате? И те се спряха натъжени.
И един от тях, на име Клеопа, в отговор Му рече: Само Ти ли си пришелец в Ерусалим и не знаеш станалото там тия дни?
И рече им: Кое? А те му рекоха: Станалото с Исуса Назарянина, Който бе пророк, силен в дело и в слово пред Бога и пред всичките люде;
И как нашите главни свещеници и началници Го предадоха да бъде осъден на смърт и Го разпнаха.
А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля. И освен всичко това, вече е трети ден откак стана това.

Това е много важен момент, защото основната идея на много хора по времето на Исус е била, че той ще бъде Месия. А за евреите Месия не е слаб човек, разпънат на кръст – това и до днес продължава да бъде голям проблем за тях. Те не могат да възприемат човешката жертва, проблем за тях е и това, че Исус нарича Себе Си Божият Син и че Месия е пострадал и е разпънат на кръст. Това се разминава с тяхното традиционно очакване Месия да дойде и да избави Израел, да бъде цар на царете, владетел на света. Те очакват Той да дойде, да победи всички народи, да донесе мир на Израел и на целия свят.

Това е месианското очакване и тези ученици Му казват, че са очаквали Той да дойде и да ги избави, виждали са Го като избавител, някой, който е силен, мощен като Давид.

Обаче той им рече: О, несмислени и мудни по сърце.

Това означава лениви, мързеливи по сърце, както можем да видим тук, езикът на Исус е силен и делата му понякога са шокиращи.

Самият Той още казва: Блажен, който избере да не се засегне от думите и делата, които върша.

И блажен оня, който не се съблазнява в Мене. (Матей 11:6)

Неясно по каква причина преводачите са избрали думата „съблазън“, която означава нещо съвсем различно за днешните хора. По-подробно изучаване на думата разкрива, че смисълът тук е „блажен, който не се препъне (в смисъл на обиди и засегне)“.

С други думи, Исус знае, че нещата, които поучава и върши, ще са „препъни-камък“ за много хора. И той ни предизвиква да изберем да не се засегнем от Него и неговото учение и действия.

Този свят е толкова паднал, счупен и извратен, че е неизбежно превъплъщението на Бог да не създаде конфликт.

Исус е директен, влиза в ролята на учител, и казва на тези ученици: Защо не вярвате това, което са ви говорили пророците?

Същото важи и за нас, които не изследваме пророците – не знаем дори в коя епоха са говорили, или за защо са говорили Словото, което са казали? Как евреите са го възприемали? Повечето християни никога не са отделяли време да схванат историческия наратив на фона, на който се разказва библейския наратив за спасението на света.

Затова и ние заслужаваме смъмряне от Исус, но понеже не сме съгласни Бог да ни смъмря, смятаме, че винаги Бог трябва да е любов, така че като дойде човек и ни изобличава в името на Бога, имаме голям проблем. Затова и всички пророци бяха гонени и преследвани от хората, понеже хората не търсят истината. Част от нас я търси, но по-голяма част не желае да чуе, че сме в грях, затова имаме проблем.

Задължително е за нас да приемаме както Неговата любов и одобрение, така и корекцията Му.

Защото без тях ще кривнем от пътя. Много хора кривват – те започват добре, развълнуват се за вярата, след време ударите на живота идват и те буквално са разтърсени, самовглъбяват се в собствените си мисли, свят и живот, откъсват се от Бога, губят връзка и ориентир кое е правилно и кое грешно и така се случват много проблеми в живота и при невярващи, и при вярващи.

Та, кой е Мойсей за българите?

Мойсей трябва да бъде за нас това, което беше и за Исус.
Исус говори много за Мойсей, например в Матей пета глава в проповедта на планината. Това е много известна проповед. Исус идва и започва да говори на Израел именно тези свои поучения, които са основани на Тора и Моисей.

След Своето възкресение, Исус отново продължава да говори за Тора и за Моисей. И сега вместо да отиде при тези мъже в Лука 24-та глава, и да каже: Аз възкръснах от мъртвите, вижте кой Съм Аз, Аз съм Месия, Той ги води към Мойсей.

Съществува грешната идея е християнските среди, че учението на Мойсей е отживелица. Няма такова разделение в Божия ум, няма такова разделение на минала истина и по-добра истина. Лично Месия, нашият Господ Исус, Възкръснал, Жив, ни води към пророците и към Моисей.

Първо трябва да си изясним какво е Месия за нас и след това да го обясним на народа си. Когато отидем до нашия народ и започнем да говорим за Месия, ние трябва  да им кажем, че Той е обещаният от Мойсей и пророците, те ще попитат кой е този Моисей, кои са тези пророци? Ако християните не са наясно, как ще обяснят тези неща? А не можем да си имаме някакви наши си обяснения. Трябва да разберем как Исус е разбирал Моисей и пророците, а това не можем да разберем, ако не разберем как Израел, евреите по принцип (не само Исус) са разбирали Мойсей.

Това е правилното представяне на нашата вяра: започва с Моисей, а не с Исус. Без този ред, не можем да имаме правилното разбиране за това кой е Исус, какво е Неговото място и функция.  И си създаваме нашия си Исус, нашият православен, католически или протестантски Исус. Няма католически, протестантски или православен Исус. Месия е обещаният от Бог чрез Моисей и чрез пророците, обещаният Машиах, който е за целия свят чрез Израел.

И ето Самият Той, когато след възкресението идва да говори за Себе Си, Той ги връща отново към Мойсей:

Не трябваше ли Христос да пострада така и да влезе в славата Си?
И като почна от Моисея и от всичките пророци, тълкуваше им писаното за Него във всичките писания.

Като говорят за всичките писания, евреите ползват думата Танак – еврейската Библия. Те разделят Писанията на три категории – Тора, Невиим, Кетувим. От там и съкращението Т.Н.К. което се произнася ТаНаК – Тора, Невиим, Кетувим.

Тора са петте книги на Моисей, Петокнижието. Невим са писанията на пророците, Кетувим – останалите единадесет книги.

Това, което Исус би направил днес, което и ние трябва да правим като представяме нашата вяра на напълно непознати хора, трябва да умеем да им представим първо кой е Моисей. Трябва да разберем, че Моисей даде десетте заповеди и първата от тях е да нямаш други богове. Това е най-важната заповед. Не разберем ли Моисей, не можем да стигнем до правилното разбиране за това кой е Месия, защото ние поучаваме някаква информация за нещо, на което сме изпуснали първата част и смесваме истината и учението на писанията с някакви гръцки идеи, термини, с езически примеси. Така се създава проблемът, започваме да си изграждаме наш собствен Исус, някаква наша смесица от Исус, който на нас ни се иска, но няма такъв Исус. Не може да има друг Месия, освен този, който Моисей и пророците пророкуваха.

Затова трябва да изследваме първо Писанията, Тора и пророците, преди да се опитаме да разберем евангелията и посланията.

Има друг пример, той е с апостол Павел, който пътуваше в Мала Азия. Когато пътуваше, той винаги отиваше първо в еврейската синагога. Примерът е в Деяния 17/11: И беряните бяха по-благородни от солунците, защото приеха учението без всякакъв предразсъдък, и всеки ден изследваха писанията (Тора) да видят дали това е вярно.

Където и да отидеше, апостол Павел винаги започваше да изяснява какво са говорили Моисей и пророците за Месия, Павел не говореше за някакъв свой си Месия, а започваше да разисква с хората, придържаше се към Тора и пророците, имаше голяма почит към Тора и Моисей.

Какво не е наред с днешното християнство, че считаме Закона за нещо грешно, отминало, неадекватно? Защо говорим за Закона като за нещо ужасно и страшно?

ОТХВЪРЛЯНЕТО НА МОИСЕЙ И ВРЪЗКАТА С АНТИСЕМИТИЗМА

Коренът на антисемитизма в историята ни и в света е в това, че евреите са атакувани като убийци на Христос, когато всъщност истината е съвсем друга. Исус дава Себе Си заради нас. Нашият грях го прикована кръста, всички ние съгрешихме, затова Той дойде и умря на кръста.

След своето възкресение, Исус води вярващите в Него към Моисей и пророците.

Ще го кажа пак: правилното представяне на нашата вяра е първо да се обърнем към Мойсей и пророците, да кажем какво са писали те. И след това вече Исус. На нас като българи никога не ни е била представяна Библията по този начин. Тя ни се представя като някакво християнско писание, християнска истина, едва ли не ние започваме да четем Книгата от средата и за 80% от нея не щем и да чуем. Това е грешно. Затова и християнството ни е такова, затова и вярата ни е такава, някаква наша си, объркана.

Нека да се замислим за това – не е ли време да вземем стъпка назад, да си зададем въпроси дали разбираме Моисей? Ако не разберем пътя, през който са минали евреите, ако не разберем страданието, през което те са минали, ние никога няма да разберем защо едни Го разпознават, а други не. Нито ще разберем защо и ние не Го познаваме.

Автор: Георги Бакалов
Редактор: Даниела Беличовска

Видео поучение на същата тема:

Преди 30 години се отвори възможност за едно ново начало за нашия народ – да се чуе Евангелието по земите ни.

Тогава основната интерпретация на Писанията, основното влияние, дойде от учителите в Западна Европа, които пък бяха приели своята интерпретация от предшествениците си. Затова сега се оказваме в едно положение, когато наистина трябва да си зададем въпроса – доколко можем да разчитаме на тези теолози и богослови? Имайки предвид, че богословите от Изтока, от източното православие, също са изобретили свои си доктрини и богослужение, оказваме се в ситуация, в която трябва да преразгледаме наследството и на Запада, и на Изтока.

Когато говорим за християнство, може би най-добре е да се върнем към първоизточника, към Тора, учението на Мойсей и пророците, за да можем да разберем правилно самата същност на Евангелието – какво означава да сме спасени, понеже ако не разберем кой е Спасителят, няма да можем да осъзнаем и какво означава да сме спасени.

Можем да си мислим, че сме спасени от някакви наши си неща, но ако искаме изцяло да преживеем спасението, това значи не само, че трябва да преживее всеки своето си спасение, прощение на личните си грехове, но трябва да излезем и от нашето невежество като езичници, от своя начин на мислене като непознаващи Бога на Израел.

Християнството, както е било представено на повечето от нас, не е имало тази хебраична перспектива и затова за нас като езичници историята започва 1500 години по-късно. А какво е казал Моисей, какво пророците са написали, това е просто добър материал да се подкрепи нашата теза. Но това не е правилния начин за разбиране на същинското учение на Писанието.

Трябва да започнем отначало, да се върнем първо към Мойсей, да разберем какво значи даването на Тора на евреите. После те я дават на нас, езичниците (неевреите), ние сега тепърва я приемаме и започваме да се учим какво означава всъщност Тора.

Нека да обърнем внимание на пророк Исая, който пророкува през 739 година пр. Хр. Това е пророчество в началото на неговата книга.

Исая втора глава казва следното нещо:

В послешните дни Хълмът на дома Господен ще се утвърди по-високо от всичките хълмове, и ще се издигне над бърдата.

И всичките народи ще се стекат на него. И много племена ще отидат и ще рекат: Дойдете, да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог.

Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му, защото от Цион ще излезе поуката, и словото Господно от Ерусалим.

Думата за народи тук е „ам“ – хора от други племена, неевреи. Това е 739 година преди идването на Месия, осми век преди Христа. Седемстотин години преди идването на Месия тук се пророкува за настъпването на някакъв ден ден, в който племената и народите ще дойдат и ще кажат:

Елате да възлезем на хълма Господен, в дома на Якововия Бог. Той ще ни научи на пътищата Си.

Пророкът вижда някаква картина. Нещо ще се случи в народите и хора от всички нации ще кажат – трябва да се върнем към Господа на Яков.
(Когато Писанието каже Яков или Израел, това означава Богът на Израел).

Трябва да възлезем там, трябва да се научим от тях, Бог ще ни ни научи на пътищата Си и ние ще ходим в пътеките Му. Става дума за това, че тези хора не идват просто да посетят Ерусалим като туристи. Те искат да разберат Кой е този Бог на Яков, какво поучава Той, какво говори? Какви са Неговите пътища? Те искат да знаят как да ходят с Него?

И това се случва по целия свят – хора се събуждат и казват:
Чакайте! Какво е това християнство, което ни говори този или онзи пастор, без да се интересува какво е говорил Яков, Мойсей, пророците…
Как може да пренебрегнем стотици, хиляди години на поучения, на разискване?Да не би тогава Святият Дух да не е присъствал? Или не е знаел какво да каже? Наистина ли всичко започва точно по средата на книгата?

Не е така, Бог говори директно чрез Исая и пророкът вижда как един ден народите ще се върнат, ще дойдат при Бог на Яков и ще искат Той да ги научи на пътищата Си.

Първото нещо, на което Той трябва да ни научи, е молитвата на Израел – чуй Израел, Господ твоят Бог, е Един!
Това означава, че трябва да отхвърлим всякакви идоли. В колко църкви днес се говори за отхвърляне на идоли? Днес да кажеш нещо такова в църквите, се счита за реч на омраза. Вижте после какво се казва:

Той ще ни научи на пътищата Си и ние ще ходим в пътеките Му, защото от Цион хълма на Господ, (това е преобраз на цар Давид и неговото царство или царството на Месия) от Сион ще излезе – българския преводача казал поуката, но текстът на иврит казва Тора, от Цион ще излезе Тора. И словото Господне. Терминът тук е „дабар“. означава заповед, инструкция.

Първоначалното име на нашата църква беше „Истина от Сион”, по-късно 1996-та година променихме името на „Прелом” и тази идея за Прелом е свързана с пробив в духовния свят, промяна в духовното, за да може да дойде промяна и в естественото. Бог назовава Себе Си Господ на пробивите. Така е разкрит в Писанията. Така че нищо лошо няма в това, но първоначално името на нашата църква беше „Истина от Сион”, което е основано на този стих.

Аз вярвам, че ние сме част от това поколение, което не само излезе от комунизма. Но сега, 30 години по-късно, вече търси откъде ще излезе истината. И стигаме до убеждението че истината не идва от католицизма, нито от православието, нито от протестантството, а директно от Моисей и пророците.

Сега се завръщаме към разбирането на Библията в нейния най-автентичен вариант. Това е най-правилното нещо, което някой може да направи. Защо да не бъдем част от това световно движение, за което пророк Исая говори 700 години преди Ису?

Пророкът вижда картина как един ден племената и народите ще се съберат и ще дойдат в Ерусалим, те ще искат да се научат на пътищата на Господ, на това как мислят евреите, какво получават? Как този народ е оцелял толкова години? Какви са грешките им, защото това Писание ни е дадено да се научим и от грешките, и от триумфите.

Ето това е, което ние трябва да научим – пътищата на Господ.
Да гледаме на хълма Цион, домът на Господа, до приемам Неговата Тора, така ставаме част от това приемане на Неговото Слово и започваме да даваме на свой ред.

Вижте, аз съм отишъл при Него, приел съм и давам, така че това е моето насърчение за вас днес – който чуе посланието, нека стане част от това движение, което се случва вече по цялата планета. Хора от цял свят се включват в него, започват да четат Тора и пророците. Те не са доволни само с някакви християнски поучения, които не обясняват Тора.

Ние ще задълбаем навътре, ще направим място за Бог и ще да отидем към Него, към хълма Цион. Ето Исая казва: дойдете да възлезем! Тези племена идват, те копнеят да отидат на хълма на Господ, да се зачетат в това, което книгите са казали, да получат знанието, дадено преди стотици години. Защото от Цион, не от Ню Йорк, не от Москва и не от някой друг град ще излезе Тора, а от Цион.

Това е делото на Бог. Това е Завръщането към Цион, което се случва по цялата планета.

Видео поучение по темата тук:

Нека да погледнем два стиха в Новия Завет, които са интересни. Единият е в Посланието към Галатяни, в което апостол Павел казва, че хората, които говорят друго благовестие, са хора които смущават и изопачават истината. Това е в Галатяни 1/6 стих:
Чудя се как вие оставяте Онзи, Който ви призова чрез Христовата благодат, и така скоро преминавате към друго благовестие
Апостол Павел пише към вярващи, притеснен от това, че те са изоставили нещо, което им е било предадено първоначално и сега преминават към друго благовестие, тоест започва да вярват различни учения, които той нарича друго благовестие.
Правилният термин за този израз, който използва гръцкият език в Новия Завет, е нещо от друг вид. Апостол Павел казва – което не е друго благовестие, но е дело на неколцината, които ви смущават и искат да изопачат Христовото благовестие.

Значи е възможно да има хора, които изкривяват истината. Апостол Павел се намесва и казва, че не може да позволи това.
Другият стих е във Второ Коринтяни 11/4 стих. Там Павел отново се възмущава и казва:
Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, който не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите.
С други думи, напълно възможно е да има друго, изкривено Евангелие, друго благовестие или друг Исус. Затова е важно, като казваме коя е истината за Исус, да разберем, че има различни идеи за това кой е Той. И последствията са сериозни.

В Посланието към галатяни Павел се обръща по изключително сериозен начини към вярващите, като казва: „Ако някой ви проповядва друго благовестие, освен това, което приехте от нас, нека бъде проклет.“
Думата е анатема, това е сериозно осъждане и отхвърляне на всякаква друга идея и версия. Апостолът е изключително специфичен и нетолерантен към другите идеи. Той е много конкретен и казва:
Само това, което сме ви предали, дръжте, всичко друго и всеки друг, който ви предава нещо различно от това, нека бъде анатема.
Това е форма на отхвърляне, такъв човек е осъден и отхвърлен. Терминът се използва от православната църква – анатемосване.
Това е висша форма на отхвърляне, някой, който е анатемосан, не получава изкупление. В православния свят идеята за анатемосване е базирана на разбирането на православната църква за Евангелието и затова Кой е Исус.
Тази идея за анатемосването през вековете е била изопачена и се е използвала по погрешен начин.

Обръщам внимание на факта, че сам апостол Павел направи нещо такова. Тоест идеята за анатемосването не е светска и не е измислена от православната църква. Разпространяването на изкривени идеи за това Кой е Исус, разпространяването на така нареченото друго благовестие, което не е базирано в традицията на апостолите, подлежи на анатемосване.

Нека видим сега Матей 16 глава, където Исус се обръща към учениците и им задава следния въпрос:
Според както казват хората, Човешкият Син Кой е? А те рекоха: Едни казват, че е Иоан Кръстител; други пък – Илия; а други – Еремия, или един от пророците.
Защо хората по времето на Исус са казвали тези неща? Защото евреите са вярвали във възкресението на мъртвите. И дори до днес, ако отидете на Елеонския хълм, хълмът на маслините, ще видите гробище, в което са най-скъпите гробове, защото евреите вярват, че при завръщането на Месия, праведните ще възкръснат и тези хора ще бъдат първите, които ще възкръснат. Това вярване е изключително дълбоко вкоренено в юдаизма.
Според както казват, продължава евангелистът, в пасажа, който разглеждаме, Кой Съм Аз?
И днес Исус задава същия въпрос на хората, които вярват в Него.  

Това поучение е насочена конкретно към хора, които твърдят, че са Негови ученици. Пoнеже ние, които твърдим това, би трябвало да имаме разбиране за Него, което е различно от идеите на масите, но дали е правилното разбиране, това е друг въпрос. 

Нека видим какъв беше отговорът: 
Симон Петър  се обръща и казва – Ти Си Христос и българският превод отваря скоба и казва – тоест Месия, Помазаникът, Син на Живия Бог. Това е отговорът на Петър. Исус в отговор му каза: Благословен си Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това.
Не е  човек, не е твоят собствен ум, който ти е разкрил тази истина, но Отец Ми, Който е на небесата.
С други думи отговорът на Петър е правилният отговор Ти Си Христос Месия, Ти Си Христос, Син на Живия Бог.

Какво означава Христос, според повечето българи?
Ето част от отговорите ви: не съм сигурна, че хората правят разлика между Исус и Христос.
Друг отговор: второто име на Исус, нещо като презиме, или фамилия. Втората част от името на Исус. Някой, Който уж е възкръснал. Означава Спасител, но се свързва само с църковни и религиозни разбирания.
Другото име на Исус. Друг отговор: Христос е човекът от фразата: Христос възкресе, по Великден, но без да го вярват.
Друг отговор: фамилията на Исус, второто име на Исус.
Виждате, че нашият народ не е наясно с идеята за това какво означава Исус и какво значи Помазаник.

Симон Петър отговаря Ти Си Христос.
Българският превод на Библията използва транслитерация. Това означава не превод, а пренос, чуждо изписване на някакъв термин с български думи. Тоест няма реален превод. Българската дума Христос не се превежда, това е транслитерация на гръцкия термин в Писанията. Преводачът на българската Библия отваря скоба и записва -тоест Месия, Помазаник. Преводачите знаят, че думата Христос не означава нищо в ума на повечето българи и правят опит с други думи да преведат смисъла на думата Христос. Терминът Христос, използван Писанията, не съществува в българския език.

Оригиналната дума е на иврит, а не на гръцки. Иначе казано, това, което ние като българи чуваме, Христос, е транслитерация на някаква дума от гръцки, която нищо не означава. А гръцкият термин е измислена дума, за да се преведе едва ли не оригиналният термин, който е Машиях.

Какво означава Христос, тоест Месия, Помазаник? Изключително важно е за нас да си зададем този въпрос. Важно е да знаем какво означава този термин.
Аз съм вярващ в Исус от близо 30 години и през цялото това време търся, изпитвам, задавам въпроси. В моето изследване на тази тема стигнах до следното заключение:

Първо – този конкретен момент в Евангелието от Матей е много важен. Това е един от първите пасажи в евангелията, с които се запознах от самото начало на своята вяра. Евангелието от Матей ме привлече най-много, най-много съм го чел и изучавал, но този конкретен момент е може би най-важният, заеднос родословието на Исус. Има такава магнетична сила, когато Самият Той се обръща към своите вярващи и казва: А вие Кой казвате, че Съм?

В целия този диалог има нещо много драматично и изключително важно. И само ум, който не е буден духовно, може да го пропусне.
Това е един от най-ключовите моменти в Писанията. Библията започва с въпрос. Историята на взаимоотношенията между Бог и човек започва с въпрос. В Битие трета глава, след падението, първото нещо, което Бог казва на човека е въпросът Къде си?

Когато Бог задава въпрос, Той го задава не защото не знае отговора, а за да ни накара ние самите да се изправим лице в лице със собствената си отговорност. Той иска да поемем отговорност. И ние трябва да си зададем същия въпрос, да дойдем до място на осъзнаване. Бог искаше Адам и Ева да осъзнаят нещо, те трябваше да осъзнаят къде се намират и какво е тяхното състояние, да приемат истината за това какво са направили. И след това да признаят, че са сгрешили. Въпросът Къде си е от изключителна важност.

Другият въпрос – Кой вие казвате че Съм е също ключово важен.
Неяснотата относно това Кой е Той наистина води до поредица от ужасни последствия. Хора, които не са наясно с това, вярват грешните неща за Него и говорят неправилно относно Него. Целият ни живот на земята може да бъде прекаран под сянката на невежество и на грешната идея за това кой е Исус.
Ако вярваш, че Той наистина е Бог, ако вярваш, че наистина е Божият Син, но въпреки това не си напълно наясно кой е Той, тогава целият ти живот може да бъде пропилян и объркан.

Духовното състояние на нашия народ е такова, че може да бъде описано наистина като окаяно. И аз искам да поема своята отговорност – първо към хората, които са ми поверени, а после имам желание и максимален брой други хора да чуят тези поучения.

Нека да си зададем въпроса – наистина ли сме наясно с това кой е Той? Защото от моя гледна точка, ние не сме наясно какво означава Христос и защо е тази драма около последното име на Божия Син. Защо преводачът използва термин, който няма нищо общо с оригинала? До нас не е достигнал оригинал от Новия завет, има хиляди фрагменти от негови копия, но оригинален текст няма, тоест това, на което разчитаме, са многото копия на гръцки език.
Гръцкият е бил тогавашния универсален език на Римската империя, дори евреи, които са живеели извън Израел и са били част от диаспората по онова време, не са говорили на иврит, комуникирали са основно на гръцки.

Какво означава обаче тази дума Христос? Думата  сама по себе си нищо не означава, тя е опит за превод на еврейския термин Машиах. Българската дума Месия е превод на еврейския термин Машиах, но какво означава Машиах за евреите.
Тора е дадена от Моисей 1450 година, тоест 15 века преди идването на Исус. 15 века, от които 1000 години, цял един Милениум, е времето от Моисей до пророк Малахия. Това са 1000 години, през които се дава първо Тора, след това пророците. 1000 години на очакване, 1000 години евреите чуват от Бог за Машиах. Моисей казва: След Мен ще дойде пророк.
Това е нашият термин,  за 1000 години Моисей и пророците говорят за това, че един ден ще дойде Един. И Той става известен като хамашиах.

Други хора също са известни като помазаници, защото помазанието означава Божествено излъчване. Има цяло един ритуал,  който евреите са практикували в ония дни, когато е съществувал храмът. Имало жертвоприношение. Изборът на нов пророк е бил свързан с изливането на масло за помазание. Пророкът, който Бог избира, е бил помазван, върху него е изливано масло, също и върху царя. Оттам идва и терминът помазание, помазание означава Божествен избор, някой, който е избран от Бог, не от човеците.

И това е именно смисълът на думата помазаник. избранникът на Бог. За 1000 години евреите вярват това, че ще се появи обещаната фигура, която ще дойде след Моисей, пророк като Моисей. Моисей казва едно нещо, след това имаме други пророци, които продължават да дават отделни фрагменти, той ще дойде и ще язди на осел, ще бъде роден от девица, всички тези пророчества, събрани заедно, започват да оформят еврейската идея за хамашиах.

И тази личност, Хамашиах, ще дойде и ще възстанови Израел, ще донесе Божието управление и царство на целия свят. Така че еврейската идея за Месия е изключително ясно дефинирана и разбрана. Това не е формула. евреите имат много конкретно разбиране за Машиах. Той е еди какво си, а не другото, той е син на Давид, роден от девица, Той ще бъде извикан от Египет. Ще бъде от Витлеем и така нататък, с други думи, имаме ред пророчества, които сочат към Машиах.
Ето един друг стих, който е много важен. Апостол Павел в Послание към римляните казва следното: Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.

Някои преводи на английски  казват, че Христос е приключването на Закона, за да се оправдае целта. Христос изпълнява целта на Закона, за да се оправдае всеки, който вярва. Машиях е целият смисъл на Тора
С други думи целта на Тора е самият Машиах, Тора бива дадена, за да може да ни предаде моралното учение на Мойсей и за да подготви идването на Месия. Повечето българи не са наясно с това кой е Моисей. Какво означава Тора? Какво означава Машиях? Те не разбират нито едното, нито другото, нито третото. Българите нямат никакво разбиране, че тоя евреин, Йешуа, е дошъл с убеждението, че Той е еврейският Машиах, обещанието.

За 1000 години е било пророкувано Неговото идване, Неговите апостоли са вярвали всъщност, че Той е изпълнението на пророчества за 1000 години.
И така за евреите Машиях е едно нещо, а за неевреите, които не разбират Моисей и пророците, друго, те не го разбират.
По този начин е била създадена една нова религия, така християнството през вековете е скъсало връзката си с корена. Затова християните днес използват термини, които не означават нищо, използват термина Исус и смятат, че това е правилно. Използват думата Христос, но нямат никакво понятие какво означава Христос.
Нямат представа кой въобще е бил обещаният Месия, какво представлява Той.
Първо трябва ние самите да се образоваме и да си разясним тези неща, за да можем да бъдем наясно. И след това вече да можем да предадем истината на останалите хора.

С това поучение ние просто осветляваме нивото на невежество и неразбиране при българите.
Нека дадем на нашия народ едно Евангелие, което не е друго евангелие, един Исус, Който не е друг Исус. Призвани сме да дадем н народа си Избранника на Бога, Машиах. Да им обясним Кой е Той.
Тогава може би ще сме си свършили работата и ще сме по-близо до изпълнението на това голямо поръчение което сам Исус ни даде, именно:
Да просветим останалия свят относно това кой е Той и какво е Неговото учение

Видеото от поучението тук:

Има вероятност, проповядвайки традиционна християнска доктрина, да допускаме изкривяване относно това кой е Той и кой е бил – Исус от Назарет, известен още като Христос, което е превод на думата „Месия”, която пък е транслитерация на думата „Машиах”.

Това поучение има за цел да предизвика размисъл, а не антагонизъм. Целта тук не е да бъде накаран някой да се чувства глупаво. Никой от нас не знае всичко, като стане дума за Библията. Или пък за правилното разбиране и тълкувание на древни текстове, които са били дадени на човечеството за добро, но често пъти тези текстове са попадали в ръцете на хора, които са мислили, че са наясно с тълкованието и са го предавали по определен начин.

След 2000 години мисля, че имаме по-добра база за сравнение от когато и да е било, съществуват достатъчно документи, които имаме задължението да изследваме и да разберем правилно и ако установим, че сме ги разбирали неправилно, да внесем нужната корекция.

В Евангелието от Матей, 16 глава, Исус се обръща към своите апостоли и им задава въпроса: Кой казват хората, че Съм Аз?  Следва кратка дискусия и отговори, едни ученици казват, че народът говори, че Той е Йоан Кръстител, който е възкръснал от мъртвите. По онова време много евреи са вярвали във възкресението от мъртвите. Друг ученик казва, че според хората Той е един от пророците. Защо апостолите говорят това? Важно е да отбележим, че те са били наясно с противоречията или различните мнения, които е имало в Израел по онова време относно личността на Исус. Тогава Той се обръща към тях, след като вижда, че те са чули противоречивите мнения и ги пита следния въпрос: „А вие кой казвате че съм?” (Матей 16/15)

Това е един от най-важните въпроси, които задава Исус и е най-важният въпрос задаван някога в Библията: „Кой вие казвате, че Съм Аз?” „Вие” означава „вие, които сте ме последвали, които ми се доверявате, които казвате, че вярвате в Мен? Кой съм аз за Вас?”

Съвсем ясно е, че различни хора ще имат различни мнения. Въпросът е какво вярваш ти за Исус, ако наистина вярваш в него? На пръв поглед това изглежда ненужен въпрос, след като някой е решил да вярва в Исус, значи той по някакъв начин е наясно със своите убеждения.

Но дали това е така?

Ако поговорим с хора, които се наричат вярващи, и им зададем тези фундаментални въпроси, често пъти разбираме, че много от тези, които определят себе си като вярващи, не са напълно наясно кой е Той и какво Писанията казват за Него. Вярващите масово не са наясно, ако вярват нещо за Него, защо го вярват или ако не вярват, защо не го вярват.

Така че целта на това поучение е именно да зададем днес този въпрос на нас, българите: Кой ние казваме, че е Исус?

Аз направих една анкета към вярващите от Християнски център „Прелом”. Въпросът е следният: Какво, според вас, хората казват за Исус?”  Това са мнения, изказвания на хора, които живеят в България, всеки с неговия кръг от познати и приятели, семейство, колеги, роднини, хора, които са като всички други българи.

Ето някои от отговорите (анкетата беше анонимна) на въпроса кой Исус според повечето българи днес: За някои Той е  извисен духовен образ, който е свързан с поклонение на икони, статуи, църковни сгради.

Други казват добър човек, учител, помагал на хората. За трети е нереален митичен образ, митичен Божий син, Бог, някаква сила или нещо подобно, в който ние православните християни вярваме. И това ни дава някаква Национална идентичност.

Исус – ми казва друг отговор – е религиозна фигура, икона.

Друг отговор – Някаква сила, икона, младенец. Това са мнения, споделени от българи, вярващи, хора, които са част от Прелом, като всеки един се познава с десетки роднини, приятели и колеги. Това е, което хората казват, че е Исус днес.

Образ от икона, дете в скута на Дева Мария. Друг отговор казва „Божият Син” Какво означава обаче Божият Син, за да вярва някой, че Исус е Божият Син, той не трябва ли първо да е наясно с това кой е Бог? Мога ли да кажа, че вярвам, че някой е син на някого, но когато задам въпроса: Добре, а кой е бащата, тогава има пълно объркване по темата.

Ето друг отговор, той гласи: Хората казват, че Исус Христос е Спасител на света.  „Спасител на света”, но спасител от какво точно? Наясно ли са българите от какво точно е спасил света Исус? Повечето хора, които са запознати с Библията, биха казали „от греха”, но какво е грях, кой определя какво е грях и какво не е грях?  Тези въпроси опират до духовното просвещение на нашия народ – задача, с която сме натоварени всички ние като вярващи.

Много важно е да сме наясно, ако ще просвещаваме някого, какво му е ясно и какво не му е ясно на този човек. Тази дискусия има за цел именно това.

Друг отговор от анкетата гласи: Син на Господ и на света Дева Мария. Ето тук се появява личността на Мария, но дали се казва Мария или Мириам има ли значение? Или няма. Коя е тази жена, защо е важно това, че именно от нея се е родил Исус? Всички тези отговори са правилни, те са базирани на наблюдения от ваша страна, скъпи братя и сестри. Чули сте това, споделено на маса, в работата, в чат, или други социални форуми. Това е, което хората вярват. Ако Исус ви зададеше на вас днес въпроса: Кой хората в България казват, че Съм Аз?, вероятно това биха били отговорите, които бихме Му дали.

Ето и друг отговор: Според повечето мнения, Исус е историческа личност, но не такава, каквато го представя Библията.

Тук вече се появява Библията, какво българите мислят за Библията, за нас е интересно да си зададем подобен въпрос.

Какво мисли народа ни за Исус? Какво мислят хората за това кой е Мойсей Какво е Библията? – доста интересни въпроси.

Ако не си ги зададем и ако не сме наясно с това какво казват хората, надали отговорите, които ще дадем на тези хора, ще бъдат от някакво значение за тях и надали ще им помогнат с нещо. Понеже е много важно първо да сме наясно какво ниво на разбиране или неразбиране има в нашата аудитория, преди въобще да дадем съответния отговор, или иначе казано, когато се подготвяме да дадем отговори, или пък проповед, поучение на някакви хора, много мъдро и правилно е да сме наясно с това какво мислят тези хора по темата, доколко са информирани и доколко не.

Нямам за цел да засягам никой, но мисля, че е повече от ясно, че нивото на просвещение относно Библията в нашия народ е изключително жалко. .

Ето и друг отговор: Името Исус се ползва при момент на нужда за конкретна ситуация.” Това вече спада към сферата на суеверията, да призоваваш някакво име. За съжаление, такава е вярата на някои хора, трябва да ги просветим относно нивото на тяхното невежество и объркване по този въпрос.

Продължавам с отговорите от анкетата: Спасител, Който ще те избавя от зло, болест или неразрешима ситуация. Ако някой ти е направил зло, се казва „Господ вижда” и всичко се връща.

Това е което българите мислят за Исус, че Той е просто някаква сила, нещо си, което ще те избави от зло.

Има я и темата със справедливостта. Господ като Съдия, Който отсъжда, следи за възмездието и ще накаже злото, казва друг човек

Бог следи за справедливост, която надвишава човешките съдилища и механизми за правораздаване, но ето тук отново не е ясно как Исус възмездява злото. Не е ясно как точно наказва Бог стореното зло. Това знание не е базирано на Библията, просто в българската култура се носи една линия на мислене, по-скоро е като поговорка, че Господ вижда и всичко се връща.

Преди близо 2000 години Исус пита своите ученици – Кой казват хората, че Съм  Аз?

Ето, направих същото запитване и споделям с вас тези отговори.

Сега искам да ви задам следния въпрос – Кой вие, вярващите, казвате, че е Исус? Това ще бъде следващата част на нашето поучение и тя ще фокусира на това каква е разликата между вярването на масите и вярванията на християните.

Защо се очаква ние да вярваме нещо различно и как да стигнем до това различно разбиране, на какво трябва да бъде основано то и дали това друго разбиране – кой е Исус – е правилно?

Как да стигнем до този правилен отговор? Възможно ли е да се стигне до него?  Възможно ли е някога, някой, който е бил вярващ в Исус, да е имал този правилен отговор? Понеже ако има в историята хора, които са вярвали и са имали правилната информация за това кой е Исус, и са сложили настрана популярните слухове, дистанцирали са се от мненията на популярната култура, избрали са да вярват, ако този правилен отговор и тази правилна вяра в Исус съществува, как да стигнем до нея?

Темата за правилното вярване е от голяма важност. Кой Исус се оказва изключително важно понеже именно това различава вярата на вярващия от суеверието. Приемането и разбирането на равилната информация или правилното разбиране за това кой е Исус, което откровение отделя даден човек и го определя като последовател и истински ученик на Исус. Отделя го от някой, който просто се е запознал с общи идеи за Него.

В следващата част на това поучение ще бъде обсъден въпроса за това кой точно би трябвало да е Исус за вярващите и за света.

Видео към статията тук:

Днес Църквата губи влияние в американската култура и апостолите, пророците и светиите трябва да направят нещо по въпроса. Време е да се предприемат действия и да се приготвим да излезем извън стените на своята нация, държава, щат или град и да служим на света. Защото тези, които чуят и откликнат, ще водят в света на бизнеса, ще съветват държавници по въпроси от външната политика, ще предупреждават световни лидери за съюзи и съглашения, ще атакуват и разобличават несправедливостта в днешното общество.

„Минете, минете през портите, разчистете пътя за хората; изравнете, изградете пътя, махнете камъните, издигнете стандарт за народите.“ Исая 62:10

Наше задължение като духовни водачи е да отхвърлим посредствеността, да последваме Божия призив и да изпълним мисията, която Той ни е възложил. Господ вдъхновява хора по целия свят да се стремят да станат много повече от това, което са мислили, че е възможно. Словото предоставя и множество исторически примери за това как Бог окуражава и вдъхновява хора да продължават напред.

„Ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг. И потомството ти ще завладее портата на неприятелите си.” Битие 22:17

В Писанието и според историка Йосиф („За войната“, книга 5, том 3) „портите“ на града са били място за дейности от основно значение за устройството и здравословния климат на града и неговите жители. Естествено, тъй като са били най-добре охранявани, те лесно се превърнали в място за развитие на търговията и социалния живот. Портите били също мястото за публично раздаване на правосъдие, където царете и съдиите произнасяли своите решения при тяхното отваряне. Било голяма чест за един мъж да заема позиция в портите. Позициите на власт, установени в портата на града, били предшественици на различните власти в обществото днес: изпълнителна, законодателна и съдебна власт чрез решенията, взети от крале, владетели, посланици и пророци.

Минете, минете през портите

Богоугодното управление изисква правилни нагласи, подходи, методи и стратегии, които ще проникнат във всяка сфера на обществения живот и ще повлияят върху бъдещите поколения. Мъдростта в управлението започва с уважение и любов към ближния и поклонение, любов и почит към Бога с цялото ни сърце. Този тип нагласа е постановен от Господа и очертава правилния образ на вярващия, издигнат в позиция на власт.

„Почитайте всички, обичайте братството, от Бога се бойте, царя почитайте !” 1 Петрово 2:17

Като „естествен цар“ на земята, крайната цел на правителствата е да бъдат част от върховната власт и управление на Бога.

• „Небесното Царство прилича на цар…“ Матей 22:2
• „Небесното Царство“ – духовна власт; „цар“ – политическа власт
• Самуил беше пророк, свещеник и съдия (1 Царе 3:1-21)
• Самуил – „пророк и свещеник“ – духовна власт; Самуил – „съдия“ – политическа власт

Следователно Бог е Този, Който издига водач на народа по Своя воля, както в духовен, така и в политически аспект. Самуил управляваше както в естественото, така и в духовното измерение. Той държеше Израел под властта на Господа и в духовно подчинение към Бога като постанови Божия модел на правосъдие и не се поколеба да прилага мъдростта и Словото на Бога. Самуил също изпълняваше ефективно своята мисия чрез пророкуване на лично, колективно и териториално ниво, в постоянна молитва и жертвоприношения от името на Божия народ. Той постигна много и като обучаваше и наставляваше пророци, свещеници и царе, чрез своето свръхестествено служение като висш оракул на Бога и чрез служение в Господния дом.

Вярата в Бога и моралът са в основата на гражданските добродетели, нужни за оцеляването и просперитета на страната ни.

„От всички личностни качества и навици, водещи до политически просперитет, религията и моралът са неотменима част. Човек, който се старае да срине тези устои, напразно се старае да бъде признат за патриот.” Джордж Вашингтон, Прощално послание (1796г.)

„Ние нямаме такова правителство, което да притежава сила и власт да се справи с проблемите на обществото, ако не е обуздавано от морала и религията… Нашата Конституция е само за морален и религиозен народ и е напълно неподходяща за управление на всеки друг народ.“ Джон Адамс, Послание към американските военни сили (1798г.)

„Търсех причината за величието и гения на Америка. Едва когато влязох в американските църкви и видях на амвоните огъня на праведността, разкрих тайната на гения и мощта на страната. Америка е велика, защото е добра. Ако Америка някога престане да бъде добра, тя ще престане да бъде велика.“ Алексис дьо Токвил, „Демокрация в Америка“ (1835г.)

Августин, от друга страна, пише „Божият град“, където дискутира идеята, че Божият град (Божието Царство) превъзхожда Човешкия град (Рим) и не е зависим от него. И въпреки това, мирът на (жителите на) Небесния град е в пряка връзка с хармонията на земния град.

„Земният град, който не живее чрез вяра, търси земен мир и краят, който може да предложи в условията на съгласувано гражданско подчинение и управление, е комбинация от желанието и решенията на хората да постигнат това, което е полезно за този живот. Небесният град, или по-скоро онази част от него, която обитава на земята и живее чрез вяра, използва този мир, само защото трябва, докато тленното, което го налага, не загине.” Августин, „Божият град“, 17 глава, 3

Разчистете пътя за хората

Задължително е да редефинираме позициите си и не само „да опазим, докато дойде Той” (Лука 19:13), но също да станем лидери и велики хора в управлението на своята страна.

„Затова каза: Някой си благородник отиде в далечна страна да получи за себе си царска власт и да се върне. И повика десетима от слугите си и им даде десет таланта. И им каза: „Търгувайте с това, докато се върна.“ Лука 19:12-13

В исторически план апостолите и пророците са хора с призив, които заемат уникално място в световната история. Те са велики хора със смели души – пример за правилни религиозни убеждения и праведно поведение. Апостолите и пророците са мъже и жени с изключителен характер, велики умове, с чувство за отговорност и членове на групи, посветени на изучаване и обучение.

В миналото апостолите и пророците, известни със своята мъдрост, редовно заемали позиции, от които да могат да говорят от Името на Бога – да дават послания от Неговия ум, сърце, емоции и воля, разкривани чрез Святия Дух. Тези божествени послания били прогласявани в Църквата, в дадени области и в цели нации, както и споделяни с отделни хора, духовни водачи, обществени и политически лидери. Целта на тези послания, прогласявани от оракулите на Бога, била да осигурят духовно прозрение и правилен Божествен ред, и следователно успех, в техните конкретни сфери на влияние, задължения и отговорности.

Дойде времето да положим усилия и да постигнем такова ниво на ефективност и продуктивност в обществото като не позволяваме на нищо да ни обърква или да препятства напредъка ни.

• „…от исахарците, мъже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израел…“ 1 Летописи 12:32
• Когато праведните са поставени в позиции на власт, ще видим Църквата да се изстрелва в по-високи нива на успех в обществото – плановете и кроежите на чужди врагове ще бъдат изобличавани, състоянието на нашия народ и щат ще бъде известно на Църквата. (4 Царе 6 глава)
• „Тогава Божият човек прати до Израилевия цар да кажат: Пази се да не минеш през това място, защото сирийците са слезли там.” 4 Царе 6:9

Дори и днес има апостоли и пророци, които чуват призива и той е причината да бъдем водачи в царствата на този свят като разкриваме за тях Божията мъдрост чрез уникалните си дарби, помазание и разбиране на Словото.

Ще отнеме време да се възстанови ролята на светиите в държавното управление. На първо място трябва да се обнови начина на мислене на лидерите и членовете на църквите и да се освободят от остарели и криворазбрани закони (например за разделението на Църквата и държавата). След това с нов кураж ще могат да навлязат в изпълнителната, законодателната и съдебната власт на нашата страна.

Изравнете, изградете пътя

По-долу са посочени библейски примери за основни принципи и богоизбрани водачи в държавното управление. Първо и преди всичко, Господ създава и оповестява законите:

• Господ е наш законодател (Исая 33:22)
• Има само Един законодател (Яков 4:12)
• Отговорност на Неговата Църква е да пише закони и да назначава съдии и изпълнителна власт във всички градове (Второзаконие 16:18)
• Когато праведните са на власт, има радост в града (Притчи 29:2)
• Ще завладеем портите на враговете си (Битие 22:17)
• Ще завладеем портите на тези, които ни мразят (Битие 24:60)
• Йосиф беше поставен управник над цялата Египетска земя (Битие 41:37-44)
• Девора бе назначена за съдия (Съдии 4 глава)
• Даниил стана управител на цялата Вавилонска земя (Даниил 2:46-49)
• Всички власти са установени от Бога (Римляни 13:1-5)
• Отредено ни е да водим, управляваме и създаваме закони в присъствието на враговете си. (Псалом 110:1-3)

Основното, най-разрушително, но широко разпространено схващане, препятстващо всеки светия да не заема управленски позиции на власт, е вярването, че проповедник на Евангелието не трябва да играе роля в политиката. Тази ограничаваща идея, вкоренена в църковния ум, е спъвала развитието на мисията на апостолите, пророците и светиите повече от всяка друга. Това погрешно вярване е просто упорит страх, хванал човека в капана на остарял модел на мислене. Отричането на призванието на апостоли и пророци да бъдат царе, световни лидери и главнокомандващи съсипва напредъка на Тялото Христово в мисията му да разширява властта и влиянието на Царството.

Щом излезем от този стар модел на ограничено мислене, ще можем да преживеем и покажем мащабите на Божията цел и видение за нашия свят. Черпейки от Неговата сила, власт, дълбока мъдрост и интелект, ще предадем Неговите откровения на хората, занимаващи се със светски дела.

Пророците и апостолите работеха с прецизен фокус, точност и почтеност. Сега е времето светиите да предприемат стъпки към разгръщането на пълния си потенциал, докато живеят, водени от Светия Дух, изпълнени с Божествено откровение и знание, и докато растат в разбиране и мъдрост и влияят в света.

Цялата земя очаква проявлението на светиите и Господ ни нарежда да воюваме и да превземем всички царства под небето, да упражняваме Неговата воля, да прилагаме управленски принципи и да установяваме ценности на земята, докато всички царства Му се подчинят.

Даниил, Ананий, Мисаил и Азарий бяха десеторно по-добри в разрешаването на всеки проблем, за който царят се допитваше до тях, от всички свещеници и медиуми в царството. (Даниил 1:20)

Разчистете камъните

Нужна е лична трансформация

• Даниил се отличаваше от другите князе и сатрапите, защото имаше превъзходен дух (Даниил 6:3)
• Бъдете силни заради хората и града (1 Летописи 19:12-13)
• Освободете се от самоограничаващи убеждения, които ви дърпат назад. Идентифицирайте и премахнете отрицателните емоции и грешните учения. Изяснете си кои сте и защо сте тук. Отключете силата на духовните си дарби и се научете как да освобождавате помазанието.
• Преодолейте всяка атака, доминирайте над злото, върнете си помазанието и приемете предаване на духовни дарби от Христос, Спасителя и Царя. (Лука 4:14,18-19,21)
• Излезте извън стените на Църквата. Бъдете пълно проявление на Божията слава с ясно библейско познание за важната ни роля в света.
• Господ търси онези, които да може усърдно да подкрепи (2 Летописи 16:9)

Издигнете стандарт за народите

За да бъде Църквата адекватна, трябва да направи скок на вяра (с разбиране) и да започне да търси позиции в централите на властта. По този начин градим защитни стени на надежда, които хората от света да видят – като решаваме проблеми и преодоляваме конфликти и препятствия, бързо водим своя народ към по-велики победи с просветление, прозрение и мъдрост от Бога. (Даниил 5:10-12)

Даниил имаше превъзходен дух на знание, прозрение и умение да тълкува сънища. Той обясняваше загадки и решаваше трудни проблеми. Никой в нищо не можеше да обвини Даниил, що се отнася до държавни дела. Не можеха да намерят никакви доказателства за корупция или небрежност. Нищо не можеше да го обърка. Обичаите и културата на деня не можаха да осквернят и покварят Даниил. (Даниил 5 и 6 глава).

Световните лидери трябва да видят Църквата с изключителен дух, притежаваща проникновеност, интелигентност, мъдрост и възприемчивост, умение да тълкува сънища, да разплита загадки и да решава проблеми. Царят на Вавилон каза на Даниил:

„Наистина вашият Бог е Бог… тъй като ти можа да откриеш тази тайна.” (Даниил 2:14-48)

Пред нас стои задачата да научим Църквата колко важно е да се обучат светиите да служат в позиция на власт чрез разбиране на библейските принципи, засягащи ролята ни в държавното управление. В библейските текстове са записани позиции на държавна власт, многократно заемани от праведни вярващи. Тези примери би трябвало да са общоприети и да имаме реалистични очаквания за свят живот, докато служим на обществото, заемайки държавни постове.

Общият елемент във всички примери за власт и управление в Библията е живот в смирение и подчинение на Божието Слово. Светия с власт и влияние, чийто живот е движен от Светия Дух и изпълнен с Неговата сила, има всичко необходимо да извършва свръхестествени действия и да показва истините на Царството. Когато това измерение на Божествена реалност бъде прието и постигнато, нищо няма да може да попречи на подготвено Тяло от вярващи да управляват, създават закони и показват Божията справедливост в този свят.

Очакването на резултата от трансформацията, на индивидуално и колективно ниво, ще изисква сериозно посвещение и ангажимент: ускорено изучаване и учене, придобиване на знания и опит чрез менторство и бащинство. Тези преднамерени стъпки ще дадат на вярващите знанието, проникновението и мъдростта драстично да подобрят своя живот по морален начин, за да са готови да водят, управляват, изработват закони и да отсъждат справедливо.

Процесът на пробив започва чрез разбиране, прилагане и правилно разпознаване на принципите на Царството. Вярващите ще чувстват сигурност под управлението на апостоли, пророци, богоизбрани съдии и служители във всяка сфера на управление, които служат с правилна преценка, не отказват правосъдие, не показват пристрастие и не приемат подкупи (3 Царе 22:10; Второзаконие 16:18,19; Притчи 29:2)

Дължим повече на света… интелигентна среща с Господ!

Бог ни е дал кураж, здрав разум и сила да бъдем завоеватели. Дал ни е умението да посрещаме и разрешаваме конфликти в света, така както ни е подготвил да показваме мъдрост, знание и проницателност или да извършваме чудеса, да изцеляваме болните и да укрепваме вярата на слабите.

„Вие сте потомци на пророците и наследници на завета, който Бог направи с бащите ви, когато каза на Авраам: „В твоето потомство ще се благославят всички земни племена.“ Деяния 3:25

Като светии ние сме предизвикани да благословим нациите по света със своите законно придобити знания и опит, водейки семейства към святост, просперитет, успех и пробив в обществото, бизнеса и политиката.

Време е светиите да скочат в дълбокото, да поемат рискове и да предизвикат себе си. Трябва да се доверим на Бога да ни даде дързост и сила да изпълним Неговите планове като светии на земята. Той ни е дал инстинкти, вродени таланти и помазания, които ни приканват да ги използваме!

Исус не зависеше от човешки разсъждения.

„Аз не мога да върша нищо от Себе Си.“ Йоан 5:30

Посветени на Бога и на пътищата на праведността, мъжете и жените в Библията използваха личното си взаимоотношение с Бога и Словото Му, за да ръководят решенията на царе и нации. Задължение на апостолите и пророците е да свържат Църквата и политиката и да пренапишат твърденията на философските школи за разделение между Църква и държава. Тогава ще може да бъдем издигнати на лидерски постове в правителството, министерствата, образователните институции, медиите, изкуството, развлекателната индустрия и бизнеса. Ще вършим подвизи, зависейки единствено от Бог Отец.

Минете през портите! Хайде да минем през портите!!!

Самюъл Ривърс Младши е член на борда на Тройния християнски алианс. Той е ръкоположен служител, мотивационен лектор, преподавател, републикански бич-член на Камарата на представителите на Южна Каролина, 15 район, Окръг Бъркли и Чарлстън. Можете да научите повече за работата му в Камарата на представителите в Южна Каролина на уеб сайта www.samuelriversjr.com и повече за служението му на www.thevoiceofthelordintl.com

Ако не ви се чете целия този материал, ето кратката версия: разцепване на църква означава следното: вместо да използваш позицията, което ти е поверена с цел да проповядваш Евангелието, да помагаш на хората и да развиваш църквата, ти я разделиш вътрешно, след което се отделяш и приемаш хората, които вече си успял да настроиш. Разцепникът създава интрига и използва верни или полу-верни факти за създаването на неверни истории, които го представят като герой или мъченик.

Какво не е разцепление? Когато Бог говори ясно на някого, че желае той/тя да основат ново дело (църква или друга дейност) и това Слово бъде споделено с други, на които да бъде дадена възможност да изберат дали биха искали да участват, понеже са се молили и Бог ги води в това начинание или не. Служителят, който се отделя от съществуващо Тяло, би трябвало да сподели това слово с авторитетите, пред които е отчетен. Дори да не бъде прието, той/тя има най-малкото чиста съвест, че се е покорил на Бога без да нарани хора, които до скоро е наричал свое духовно семейство и се е ползвал с тяхното доверие.

Какво още не би било разцепление: ако една църква е водена от човек (мъж или жена), който живее неморално или проповядва небиблейско учение, или злоупотребява с финансите на църквата и отказва да се покае, ако/когато бъде изобличен/а.

А сега по-дългата версия.

Когато става дума за нещо толкова неприятно, на много хора не им понася и натискат бутона за изтриване, за да преминат към някаква по-вдъхновяваща тема, проповед или четиво. Напълно разбирам това. Но за съжаление, всяко начинание, в което участват повече хора, в някакъв момент е изложено на подобен риск. Дори семейството не е застраховано. Колко от нас познаваме семейства, които влизат в жестоки спорове за имоти или по други въроси и цели родове остават разделени за години? Аз лично познавам болката на подобни сценарии и се радвам да кажа, че това е било в миналото, както и да ви уверя, че не го пожелавам на никого. Но е факт. Случва се.

Когато има разцепление в една църква, обикновено има нарушени както някакви принципи, така и лични интереси. Разцепленията, пише апостол Павел, пресяват одобрените от неодобрените. Но какво означава това?

„…защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви кои са одобрените помежду ви“ 1 Кор. 11:19

В светлината на разцеплението от 2017г. в Християнски център Прелом, причинено от бившия старши пастор Калоян Курдоманов и последвалите го бивши презвитери Стоян Георгиев, Евгени Бенбасат и Александър Джоргов, както и една част от членовете на църквата, си зададох въпроса: „А дали въобще е ясно на повечето хора какво е наистина църковно разцепление и какво не е?“.

1. Трите големи клона и многото техни разклонения

Може би е важно да се каже първо следното: историята на християнството е история на вдъхновения и разцепления. Вдъхновени от Бога хора и общности са способни на неща, неприсъщи на човешкото естество, което най-общо казано, търси първо и преди всичко сигурност, а не трудности, рискове и болка. Но човек или хора, вдъхновени от нещо духовно, са способни на всякакви жертви и страдания. Това произлиза от нещо дълбоко в нас, нуждата да живеем за нещо по-велико от просто физическото съществуване. Тази готовност за жертва може да възприеме благородни форми, но за съжаление, може и да доведе до големи изкривявания. Понякога и двете са част от историята на даден Божий човек, църква или движение. Историята е пълна с примери за това.

Трите големи клона на християнството: Католицизъм, Православие и Протестантство, имат своите „разклонения“ – множество под-деноминации и „църкви“, възникнали в резултат на… познахте: на разцепления.

Така че нека не сме твърде идеалистични относно църквите и християнството като феномен. Бог е свят и съвършен, но ние, хората, не сме. Бог е избрал да не налага Своята воля, а да ни води в пътищата Си. Това означава, че в което и да е християнско изповедание или църква, Бог може да се намеси по един или друг начин, да говори и да води тези, които Го познават и Му служат. И така, заедно, да покажем на света, че наистина ни води един Бог.

„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ Йоан 13:35

Но Исус никога не каза, че светът ще ни познае като Негови ученици, ако непременно сме 100% съгласни за това как трябва да се гради Църквата (имам предвид не физическо здание, а общността) или как да се християнизира този свят.

Най-обикновените хора, т. нар. „редови вярващи“, без значение дали са католици, православни или протестанти, на чисто човешко ниво, не питаят никакви негативни чувства едни към други. До момента, в който някой зелот, без значение дали е част от клира или от миряните (използвам термините, които се ползват от силно религиозните хора, но това не значи, че аз непременно деля хората на такива категории), не се надигне да заяви, че неговият начин е Начинът, по който трябва да се организират всички други, Начинът, по който трябва да се молят всички и т.н. Също така, има голяма разлика между пасивно единство и единството, нужно за това определени хора да вършат нещо заедно.

Така че семето на раздора е заложено както в нашата човешка природа, така и в нашите традиции и интерпретации. Да не говорим за това, че нашият противник, дяволът, „като рикаещ лъв“ обикаля стана на праведните и следи за всяка проява на слабост, от която може да се възползва и да разкъса Тялото на Исус, т.е. „Църквата“.

Без значение в кой клон или в кое разклонение на клона се намира даден човек или църковна общност, разцепления се случват. Въпросът е как и защо? Каква е конкретната история, за която става дума? В тези истории едни хора виждат някои като герои на вярата, а други като гонители и мъчители. Нека вземем за пример Протестантската реформация от Средните векове: за едни хора в Европа Мартин Лутер (а и други реформатори), са разколници, нанесли жесток удар по Католическата църква, довел до просъществуването на Протестантизма. За други, Лутер е светец, вдъхновен от Бога и послужил на целите на Божието Царство. Това е само един пример за сложната задача при всеки опит да се даде оценка на едно разцепление. Затова са важни контекстът, както и реалните факти и артефакти, които са част от самата история.

2. Централно ръководство или не

Една основа разлика между Католическата, Православната и Протестантската църква е начинът, по който различните християнски изповедания се отнасят към Църквата като институция. Институционализирането на християнството започва в 4в.сл.Хр., когато римският император Константин става застъпник на християнството, дава му своята подкрепа и го превръща в де факто официалната религия на Рим. Това се случва до голяма степен и поради факта, че Константин осъзнава следното: християните са една огромна демографска маса от хора, които са свързани помежду си на териториален принцип, а той има нужда от точно такава подкрепа с цел консолидация на своята власт. До тогава християнството е било паралелна система, самоорганизираща се общност, в която водещите фигури са били тези на апостола, пророка и учителя. За „пастори“ и „евангелизатори“ са били считани хора, които по места или са отваряли домовете си да приемат хора (общности, организирани около нечий дом, ерго „домашни църкви), или са били познати с дарбата си да споделят пламенно вярата и да обръщат мнозина към нея – пак на местен принцип.

Това означава, че по време на първите 3 века християнството е било много повече духовно движение. То е било и непрестанно пречистващ фактор в живота на тези, призвани да проповядват, основават общества и да ръкополагат, както и в живота на самите хора, приемащи вярата.

По времето на император Константин обаче всичко това се променя. Появяват се за пръв път „диоцезите” и „епархиите”. Започва делението на административни региони, които се обслужват от назначени и одобрени за тази цел от властта служители, по-късно наречени „епископи”. Този термин дотогава се е използвал за наглеждащите и организиращите такива общности на домашни начала.

Католическата църква е минавала през много разцепления, вкл. в един момент е имала трима папи, както и Рим е имал три столици. От това са произлизали и лоши, и добри неща, в зависимост от гледната точка. Но всичко се влошава, когато едни хора започват да горят други на клада или да им режат главите. Дотогава всичко е на основата на богословски спорове и сблъсък на авторитети. Но когато централно ръководство започне физически да преследва хората, които визира като разколници, тогава вече има голям проблем, понеже Исус никога не ни е упълномощавал да обръщаме хора към Него чрез силата на оръжието.

Католическата църква има глобална структура, подчинена на Рим. Православните църкви са авто-кефални, т.е. всяка национална църква има свой патриарх, а Протестантските нямат нито едното, нито другото – те се организират около убеждението, че даден служител е призван от Бога да основе църква или църкви, които се превръщат в структури, извършващи дейността, която той/тя носи като визия и мандат от Бога: поучение на Писанията, ръкополагане на служители, създаване на нови общности и наглеждане на съществуващи такива.

Следователно разцепление в контекста на Римо-католическата църква би било едно нещо (например някой свещеник да започне да поучава идеи или поучение, противно на одобрените от Рим), разкол в Православната църква би представлявал нещо друго (има ли нужда да ви давам за пример БПЦ и ставащото там вече за колко години?). Разцепление в контекста на една Протестантска формация, било то дадена местна църква или деноминация, има съвсем други динамики.

Когато някой се опита да прецени за какво разцепление става дума, трябва да си изясни първо контекста: за какъв вид общност става въпрос, каква е историята на тази общност, каква е нейната форма на организация и какви са фактите и артефактите. Само така човек може да си състави някакво мнение (ако изобщо е важно за него да има такова).

3. Самоуправляващи се общества

В контекста на гореизложеното, Апостолска Реформирана Църква и Християнски Център Прелом, в чието основаване и развитие съм заемал основна и основополагаща роля, са самоорганизиращи се и самоуправляващи се съответно Вероизповедание (църква) и Апостолски център. Това е ясно изложено в Устава на АРЦ от самото просъществуване на това вероизповедание (деноминация). Самоорганизиране и самоуправление означава: 1) държавата не решава как да се основава, организира, развива и управлява една такава общност или църква; и 2) съответната общност или църква не е клон на друга, вече съществуваща организация, която има свои установени принципи на управление.

Църквите и деноминациите (използването на „вероизповедание“ или „деноминация“ е въпрос на избор на синоним. Българският Закон за вероизповеданията ползва „вероизповедание“, а „деноминация“ означава същото в контекста на западните общества.) в България (а и където и да е в страните от свободния свят) имат отговорността максимално ясно да регламентират начина, по който се самоорганизират и самоуправляват. Това означава, че е отговорност на всеки, който става част от такова вероизповедание или църква, да се запознае с начина, по който са организирани. Тогава може или да приеме, че принципите на тази самоорганизация и самоуправление са приемливи и не противоречат на неговите убеждения (основани на Библията, ако става дума за християнска църква), или ако противоречат на тях, може да избере да не става част от нея. А ако вече е част и нещата се променят, да я напусне.

Напускането може да стане със или без претенции. Какви претенции може да има човек към една църква, в която е участвал доброволно, по силата на собственото си решение?

Според мен е важно да се разграничи между духовни, етични, доктринални, морални и финансови злоупотреби. Някои от тези са от по-субективен характер, други – като например материалните, са много по-обективно измерими.

Ако някой проповедник, да речем, проповядва така, че да накара член на общността (църквата) да се почувства „зле“, например виновен, нечист или отхвърлен, това плътско говорене от проповедника ли е или е Святият Дух и Божието Слово, което изобличава някого за грях? И в двата случая засегнатият би описал усещанията си по подобен начин. Когато става дума за нещо толкова субективно, абсурдно е някой член да настоява за извинение, още по-малко да прави скандал от това, именно поради субективното естество на оплакването. Но човекът може и би трябвало да сподели оплакването си пред засегналия го служител, който има отговорността или да представи това оплакване на Управителния орган, който се предполага да съществува, или не. Ако няма регламент и процедура за тези неща, би трябвало те да се разрешават на базата на това как всеки разбира принципно човешките взаимоотношения, както и на общоприетите християнски принципи от Писанията.

Основателни претенции биха били например искане на извинение, в случай, че е нанесена реална, вербална обида по адрес на дадения човек или пък служител или член на общността е уронил достойнството на друг. Такива претенции трябва да бъдат изложена писмено, като ясно бъде посочено за какво точно става дума, както и да бъдат приложени доказателства, че казаното е вярно. Съответната църква или вероизповедания би трябвало да има, по силата на своите основополагащи документи, съответен орган, който да разгледа такава жалба и да се произнесе със становище по въпроса.

В случай, че оплакването е към човек или орган, който според документацията не е отчетен пред по-висшестоящ, той може да избере дали да свика такъв и да подчини себе си на този орган с цел решаването на ситуацията, но може и да не го направи. Всяко едно такова решение има своите последствия и разкрива нещо за начина, по който се управлява общността.

Ако някой има доказателства, да речем за финансова или морална злоупотреба от страна на член или служител на общността, той трябва пак писмено да изложи тези доказателства пред съответния Управителен орган, регламентиран в основополагащите документи.

Всеки член би трябвало да има правото да не изложи своите доводи за оттеглянето си от дадена общност – писмено или устно. Но ако това е неговият или нейният избор, то такъв човек би трябвало да е наясно със своето етично и морално задължение (а в някои случаи и законово) – като не изтъква официално своите доводи за напускане, не би трябвало да разпространява пост фактум такива доводи. Това е по дефиниция интригантство, което е както грях пред Бога, така и неетично в чисто човешки план.

*Шест неща мрази Господ, даже седем са мерзост за душата Му:надменни очи; лъжлив език; ръце, които проливат невинна кръв;сърце, което крои лоши замисли; нозе, които бърже тичат да вършат зло;неверен свидетел, който говори лъжа и оня, който сее раздори между братя.* **Притчи 6:16-19

Ако някой смята, че това са силни думи, моля да отбележите, че са от Библията, а не нещо, което аз съм измислил и написал в Интернет.

Да не разнасяш лъжлив слух. Да не съдействуваш с неправедния и да не свидетелствуваш в полза на неправдата. Изход 23:1

Апостол Павел също предупреждава за хора, които причиняват раздори:

И моля ви се, братя, да забележите тия, които причиняват раздори и съблазни, противно на учението, което сте научили, и отстранявайте се от тях. Защото такива човеци не служат на нашия Господ [Исус] Христос, а на своите си желания и с благи и ласкави думи прилъгват сърцата на простодушните. Рим. 16:17-18

4. Какво означава някой да причини разцепление в дадена църква?

Когато ап. Павел говори за това, че „трябва“ да има разцепления, според мен той няма предвид, че иска да има разцепления или задължително трябва да ги има. Според мен той го казва като човек с опит, който е видял много хора да се кълнат на думи в какво ли не, но винаги идва момент, в който тези клетви се оказват просто думи или изразяват истинско посвещение към Бога и Тялото (църквата).

„…защото е нужно да има и разцепление между вас, за да се яви кои са одобрените помежду ви“ 1 Кор. 11:19

В протестантския контекст, една местна църква може да е самоуправляваща се, Старши пасторът може да е назначен от централно ръководство, тя може да е клон на друга църква и т.н. Има много различни форми и варианти на организация на една местна църква/общност.

Всеки член и служител на дадена църква има отговорността да разбере какво е естеството на Тялото, на което се посвещава да стане част и или да приеме неговите принципи на организация на живот и управление, или, ако не, да се оттегли. Човек, който е станал част от дадена общност, без да е обърнал внимание на принципите на нейната организация, носи отговорност за това и не може впоследствие да вини друг за своята безотговорност, нито да причинява скандал, защото той не бил разбрал за какво става дума и като разбрал, решил, че не му харесва. В света на възрастните това би било определено като детинско поведение.

Човек, който добре разбира как дадена общност се организира и управлява, но не приема тези принципи и нещо в неговите убеждения противоречи на ясно изявените принципи, е отговорен за внасянето на семе на раздор.

Когато служител, на когото е дадена една или друга позиция на доверие и влияние в умовете и сърцата на хората, използва тази позиция с цел да отслаби единството на тази общност, да я раздели и да настрои хората едни срещу други, такъв човек е използван от дявола да разцепи Тялото. Това е сериозен грях и той трябва да бъде назован с истинското му име.

Бог не е авторът на раздори и разцепления.

Недоразумения и несъгласия винаги ще има, но трябва да има яснота и за това в какъв контекст се случват, какви са целите на съответното Тяло, кой какви отговорности носи и какви са начините за споделянето и отработване на различията.

Ако човек няма правото (властта) да прави нещо, практически нищо не може да се свърши в дадената общност. Звучи простичко, но е много важно. Този принцип е в основата на всяка цивилизация. Всяка позиция или се делегира (предава) на някого, или някой я узурпира.

5. Гласуване или приемане на директиви от Исус

Управлението на Църквата не е предмет на тази статия, но трябва да се каже следното: много деноминации са структури, в които решенията се вземат с гласуване, по подобие на други човешки организации, като например асоциации, дружества и т.н.

Апостолска църква означава Тяло, основано от пратен от Бога човек, с власт от Исус да положи основите, както и да съблюдава за начина, по който се гради върху тях. Мъдрият апостол знае как да привлече други мъдри хора, които разбират неговата мисия, духовно квалифицирани са и имат нужните знания и опит, за да бъдат на разположение в трудни ситуации, когато има казуси за решаване.

Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите? 2 Или не знаете, че светиите ще съдят света? Ако, прочее, вие ще съдите света, не сте ли достойни да съдите и най-малките работи? 3 Не знаете ли, че ние ще съдим ангели? А колко повече житейски работи. 4 Тогава, ако имате житейски тъжби, поставяте ли за съдии ония, които от църквата се считат за нищо? 5 Казвам това, за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си, 6 но брат с брата се съди, и то пред невярващите? 7 Даже, преди всичко, е голям недостатък у вас, че имате тъжби помежду си. Защо по-добре не оставате онеправдани? Защо по-добре да не бъдете ограбени? 8 А напротив, вие сами онеправдавате и ограбвате, и то братя. 1 Кор. 6:1-8

За дълги години не разбирах защо Бог ме е призовал да проповядвал Евангелието, но ме поставя в положение на такъв антагонизъм спрямо религиозния свят – в частност в България, но не само. За дълги години съм се питал защо трябва да нося тежкия кръст да основавам неща от самите основи, а не просто да съм част от някоя вече „готова и завършена“ църква.

С времето започнах да разбирам, че Бог желае не просто „пропагандиране“ на Евангелието. Той желае да реформира, да промени из основни начина, по който са организирани нашите общности, популярно наричани „църкви“. След векове на институционализация е време да се завърнем към християнството като взаимоотношение, като духовно Тяло и семейство, а не като религиозна институция. И се оказа много по-предизвикателен процес от това, което някога съм си мислел. Религиозната система и хората, които я контролират, нямат намерение да променят каквото и да било в начина, по който са организирани църквите.

Апостолска Реформация означава да бъдат предизвикани съществуващите религиозни структури, да бъдат осъзнати и отхвърлени начините, по които действа псевдо-духовната религиозна система и да се завърнем към формите и съдържанието на християнството – такова, каквото Исус и Ранната църква са ни дали чрез Евангелията и Новия Завет.

За всичко това е нужен глад за Бога, готовност да се променяме, да внасяме корекция в нещата, които правим и да ходим в любов и прошка, които единствено могат да компенсират слабостите и проблемите, създавани от човешката ни природа.