Това назидание е част от поредицата [#35ДниНаОткровение], която има за цел да разясни в по-голяма дълбочина същността на **Хартата на Християнски Център Прелом. **Можете да следите тези публикации и във Фейсбук, под хаштага [#35ДниНаОткровение]
Възстановяването на позицията и служението на апостола и пророка съвсем не е завършило. Всъщност, може би този процес тепърва започва. Процесът, който завършва през последните години, е процес на излизането от пост-деноминационализма и навлизането в пост-модерната и пост-християнска ера на световното християнство.
Религиозните институции са прогнили дотолкова, че може да се каже следното: за тях има само два пътя: тотално навлизане в делата на плътта и съграждането на човешки, „вавилонски“ супер-структури, или връщане към сурово, примитивно християнство, което не е за хора със слаби нерви, плашещи се от свободата като висша ценност на Царството.
Хората, в своя стремеж да бъдат в контрол дори на Божието дело, проектират идеята за едва ли не председател и заместник-председател, дори когато говорим за позицията на апостола и пророка. Те искат да си изберат апостоли (макар да твърдят, че не вярват в гласуване); желаят да са в контрол на „апостола“ и „пророка“ и въобще искат да им е „сигурно“ – по възможност във всичко. Но това няма как да стане.
Исус лично постанови една единствена позиция на земята – тази на апостола. Това не е случайно. С преминаването на Храма, премина и една цяла ера. Пророкът и свещеникът, които заедно с царя бяха трите помазани от Бога позиции в Израел, преминаха в историята. Исус постанови нов ред, който започваше с позицията на апостола. Книгата Деяния на апостолите е книга, фокусираща се върху делата на апостолите. Разбира се, че те бяха извършени чрез Исус и в силата на Духа. Но ако можеше Бог без хора да върши Своето дело, светът щеше да е станал рай досега. Но не става. Понеже Бог има нужда от хора, чрез които да говори и да извърши дадени неща.
Дарбата и позицията на апостола са основните и водещи в тази нова ера на Духа. Всички други дарби са реално помощни, които работят заедно с апостола. Може на някого да не му харесва това, може да има хора, които си имат своите любими идеи и интерпретации, но това няма голямо значение. Фактът, който заявявам, е самата истина. Установяването на апостолската позиция и служение редефинира всичко друго, което познаваме като служение или, иначе казано, като режим, в който Бог дава на хората да помагат на другите чрез Духа. Апостолът не е председател, избиран от хората или свалян от тях. Нито пророкът е такъв. Апостолът и пророкът са дарби, опериращи под заповедите и водителството на Главата Исус.
Апостол Павел отказваше да пътува и да служи без Сила, който беше пророк и без Тимотей, който беше по-млад апостол. Този апостолат, този екип, беше под управлението на Исус, но те бяха с много ясно разбиране за рангове и старшинство. Днешните хипи идеи, които много хора имат за Святия Дух, просто нямат място в един такъв екип.
Пророкът в Новия Завет, ако не е част от апостолат, който носи мандат от Царството, рискува в това да забие във всякакви други самодейни посоки. Има сила в единството пред и под Исус.
Божието дело е дело на благодат и ние можем да се молим Той да го извърши в нашето и в следващото поколение. Това е част от наследството, което Бог възстановява на земята.
Каним ви да се абонирате за нашия мейлинг лист, ако желаете да ви държим в течение на всички нови материали по темата.
Георги Бакалов
Основател, Християнски Център Прелом