Това назидание е част от поредицата #35ДниНаОткровение, която има за цел да разясни в по-голяма дълбочина същността на Хартата на Християнски Център Прелом. Можете да следите тези публикации и във Фейсбук, под хаштага #35ДниНаОткровение.
Да стане човек част от Тялото Христово означава преди всичко да е преживял духовната реалност на излизането от духовна тъмнина и преминаването в светлината на познанието на Исус. Означава да бъдем едно с Исус, но също така и да бъдем едно с други вярващи.
Това на пръв поглед е нещо семпло. И то наистина е такова. Но нека не се заблуждаваме, че под повърхността на айсберга има много повече лед, отколкото онова, което се вижда да се носи в океана.
Връзката с Бога е мистична по характер и всеки притежава даденото от Бога право да има своя връзка с Него, без намесата на друг човек. Нещата не стоят точно така, когато става дума за формирането на едно общество, споделящо съвместен живот – радости и трудности.
„Църквата“ всъщност би трябвало да е семейство от семейства – и разбира се, несемейните (невстъпилите в брак) имат своето място, понеже всъщност всеки има семейство, освен ако не е сирак – човек, който е израснал, по една или друга причина, под грижата на друг, а не на собствените си родители.
За жалост, терминът „Църква“ не е еднозначен и днес повечето хора в този свят възприемат Църквата като институция, а не като семейство или духовно Тяло. Създаването на тази Харта е опит да бъде осветлен точно този проблем – да се върнем към разбирането за автентично християнство – такова, каквото ни го представя Новият Завет. А това всъщност би отключило невероятни възможности за всеки, който види гения на това какво Бог винаги е искал да бъде Неговото Тяло на земята.
Църквата обаче не може да е социален клуб. Тя е съставена от реални хора, които са преживели и преживяват неща с Бога. Това означава, че всички ние постоянно трябва да балансираме между всичко, което се случва (или не се случва) във взаимоотношнията ни с Бога (по вертикала) и във взаимоотношенията ни с хората (по хоризонтала). Тази динамика може да се види ясно в Десетте заповеди на Моисей. Първите четири са изцяло свързани с взаимоотношнията на човека с Бога, останалите шест с взаимоотношенията с ближния, пак в светлината на първото, най-важно взаимоотношение – със Създателя.
В Римляни 8: 14 апостол Павел заявава, че тези, които са управлявани от Духа, те са Божии синове.
Понеже които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Римляни 8:14
Как знаем дали някой е управляван от Божия Дух? Можем да видим проявленията на Святия Дух в живота му:
А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон. А които са Исус Христови, разпнали са плътта заедно със страстите и похотите ѝ. Ако по дух живеем, по дух и да ходим. Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг. Галатяни 5:22-26
Господството (управлението на Исус) започва с управлението Му в нашия личен живот. Преди да се молим да бъде спасен светът, добре е да започнем със собстения си живот. Но и да не спираме там. Да си воден от Духа не значи, че всичко трябва да е префектно. Но означава, че сърцата ни трябва да са отворени за Бога и за това да търсим Неговата воля. Останалото е процес, който изцяло зависи от отделния човек и от Бога.
Каним ви да се абонирате за нашия мейлинг лист, ако желаете да ви държим в течение за всички нови материали по темата.
Георги Бакалов
Основател, Християнски Център Прелом